Петя Хантова е родена през 1971 г. в Петрич. Възпитаник е на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" - Благоевград и ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1998 г. е член на Адвокатска колегия - Благоевград и адвокат в Петрич. Носител е на Голямата награда "Романьола Мирославова" в Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" (София, 2018)."Понеже Животът ме блъска с награди и се мъчи духа ми да разпилее, ще му кажа, че вече всичко ми даде и тепърва... ще го живея." *** "Не намерих удобен подслон. Не успях да надвика словата, но от тях съградих ти дом - приютих там и вика, и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В томчето са събрани най-хубавите детски стихотворения на Елисавета Багряна . С искрена обич и топлота поетесата разкрива красотата и величието на природата и очарованието на сезоните. Чрез прекрасните стихотворения децата ще усетят магията на празниците и съпътстващите ги народни обичаи. Ще изпитат трепета от първия учебен ден и вълнението от досега с книгите и знанието. И ще се научат да обичат дома и близките си и да се гордеят с родината си! ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
|
42 стихотворения от [[conn:9392|Марин Бодаков|_blank|] ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
Стихотворения ... Първи сняг Студени сме към зимата. Снегът е бедността на Бога. Но пак замръзваме пред първи сняг. И подозренията ми към лятото кристализират - нечовешка е природата му - чудовищното изобилие на красота! Как лесно всяко изобилие превръща ни в чудовища... Дори и само затова, че сме бозайници - деца на оня първи сняг, превърнал динозаврите във въглища. ... |
|
|
Есен е първата от замислените четири книги с преводи на хайку, групирани около годишните времена. Тъй като сезоните в хайку се определят па стария календар, първият ден на есента е 8 август. Книгата е разделена на две равни части, като в първата са представени тримата най-известни автори от класическия период - Мацуо Башьо (1644-1694), Йоса Бусон (1716-1783) и Кобаяши Иса (1763-1827), а във втората - реформаторите от края на XIX век и някои съвременни поети. Водораздел между двете части е творчеството на Масаока Шики (1867-1902), който през 1896 г. формулира основните различия между класиците и реформаторите. Той въвежда ... |
|
|
Стихове ... Николай Кучков е роден на 21.05.1948 г. в град Мездра. Завършва Художествената гимназия в София през 1964 г., завършва Национална художествена академия за изящни изкуства в Хавана при проф. Сервани Кабрера Морено. Завършва монументална живопис във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" при проф. Васил Стоилов и проф. Никола Генов през 1973 г. Член е на Съюза на българските художници от 1978 г., член е на общество на художниците "Филипополис". Първата му самостоятелна изложба е през 1979 г. От 1979 г. до 2003 г. участва в 11 самостоятелни и колективни изложби в Пловдив и ... |
|
|
Фернанду Антониу Ногейра де Сеабра Песоа (на португалски: Fernando Antonio Nogueira de Seabra Pessoa) е португалски поет и есеист, смятан за един от най-значимите автори в историята на португалската литература. Сравнително слабо известен, докато е жив, той придобива популярност след смъртта си, когато са публикувани повечето му произведения на португалски. Характерно за творчеството на Песоа е широкото използване на хетероними (общо над 70, като най-ярките сред тях са Алберту Каейру, Алвару де Кампуш, Рикарду Рейш и Бернарду Суареш), като само малка част от стиховете му са подписани със собственото му име."От най- ... |
|
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
|
Интимна лирика. ... "Един поет по душа казва, че хората сме като сферите. В мига, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често се оказва, че може би не се познаваме. Сигурно човешкото ни съществуване е такова, че колкото и да искаме да се приближим, да изчезнем един в друг, допирните ни точки винаги остават на разстояние. Затова дори и когато си мислим, че сме едно цяло с любимия човек, става ясно, че всъщност близки са само орбитите на желанията ни. Нещо като в онази песен, в която се казва: „ Танцувам сам, макар и с теб"."Сезони" е нещо такова - опит да намеря очите си, да намеря сърцето си, ... |
|
|
Водите на Март Без звук, без глас щом влезеш у вас, за миг, във покой, светът става твой - като капка вода, без следа по леда, като час, като ден, като полъх студен. Два реда от стих във тетрадка с поле, тананикане тихо и листо от лале, малко вятър от юг, малко страх, малко смях. Пролетта идва тук със единствен замах и водите текат, и светът се върти, и владееш света точно ти, точно ти... ... |
|
|
Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |
