В настоящия сборник са включени 4 пиеси: Завещанието на Негово благородие (1930), в която ексцентричният барон Рогер Бернхюсен де Сарш ще празнува шейсет и петия си юбилей и за ужас на деспотичната си сестра решава да направи извънбрачната си дъщеря Бленда своя единствена наследница; Шведенйелмови (1924), смятана за шведската национална комедия, за изобретателя Ролф Шведенйелм-старши, чието най-ценно притежание не са откритията и патентите му, а двамата му синове и дъщеря му; Господин Слеман иде (1917) - жестока пиеса приказка, в която две стари, достопочтени своднички с безукорен вид, с куки за плетене и гергеф, ... |
|
|
"Брилянтна, запомняща се книга. Мисля, че Блейк Крауч е създал нещо ново." Лий Чайлд "Щастлив ли си?" Това са последните думи, които Джейсън Десън чува от устата на своя маскиран похитител секунди преди да бъде пратен в безсъзнание. Джейсън идва на себе си на непознато място, завързан за носилка и заобиколен от хора в защитни костюми. Мъж, когото никога не е виждал, му се усмихва и му казва: "Добре дошъл, Джейсън. Поздравления. Ти успя". Джейсън се е събудил в един непознат свят. Съпругата му не му е съпруга. Синът му никога не се е раждал. Самият той не е обикновен преподавател по ... |
|
|
Лондон, 1988 г. Цяла Великобритания е влюбена в принцесата на народа. За Скотланд Ярд това означава, че цялото внимание трябва да е насочено върху елитната Служба за охрана на кралското семейство и нейния началник. Натоварени със задачата да охраняват най-прочутото семейство на света, служителите трябва да са просто най-добрите. Най-малката слабост сред тях може да означава катастрофа. Главен детектив инспектор Уилям Уоруик и екипът му от Скотланд Ярд са изпратени да разследват Службата за охрана. Непокорният Рос Хоган, доскоро работил под прикритие, е натоварен с много деликатна - и уникална - отговорност. Скоро става ... |
|
|
Какво е щастието, попита наскоро един интернет потребител. И си отговори: да лежиш по корем до любимия човек и той да ти чете на глас от Тон Телехен. Писма до всеки и до всички показва нагледно защо това е така. Както подсказва заглавието, това е книга от писма - старомодни писма на хартия, поставени в плик. Обикновени? Ни най малко. Нали става въпрос за вселената на Телехен, в която всеки обитател на гората има свой неподражаем характер, също като в Мечо Пух или други любими детски класики. Катерицата, мравката, слонът, щурецът, мечокът и други са наистина мили и достъпни за разбиране и от най-малките читатели. И все ... |
|
|
Тази увлекателна история за една от най-ярките представителки на американската "позлатена епоха" ни връща в края на XIX в. - време на бурно икономическо развитие и технологичен напредък, но и на закостенели нрави, предразсъдъци и неравноправие. Алва, дъщеря на разорен след Гражданската война плантатор от Алабама, се омъжва за внука на Корнелиус Вандербилт, един от най-богатите магнати в Америка редом с Рокфелер и Карнеги. Красивата амбициозна южнячка попада в центъра на нюйоркския светски живот, организира най-бляскавите балове и приеми, проектира и строи имения, които и днес се смятат за архитектурни ... |
|
|
Книжка с дръжка, картонени страници и цветни илюстрации. ... |
|
|
Тяхното приятелство ще промени всичко. На Мечия остров вече няма бели мечки. Поне така казва бащата на Ейприл, когато двамата се отправят на научна експедиция в Арктика. Една вечер обаче Ейприл зърва на хоризонта силуета на мечка. Мечка, която не трябва да е там. Мечка, която е гладна, самотна и далеч от дома си. Как се е озовала на Мечия остров и колко буркана с фъстъчено масло ще са нужни на Ейприл, за да спечели доверието ѝ? Последната мечка е пленителна история за красотата на планетата, за разрушителните последици от климатичните промени и за едно невероятно и незабравимо приятелство. Като дете Хана Голд е ... |
|
|
Най-интересната книга за великата писателка. Милиони читатели по света познават и обичат героите ѝ, начело с Еркюл Поаро и госпожица Марпъл, но в продължение на десетилетия за нея се знае твърде малко. Агата Кристи ревниво пази личния си живот от публичност, като отбягва вниманието на пресата, отказва да дава интервюта и за кратко дори изчезва безследно. Край на мълчанието на тази необикновена жена слага книгата ѝ "Автобиография", издадена наскоро след кончината ѝ. Агата Кристи започва да пише своята автобиография през април 1950-та и я завършва петнайсет години по-късно, на 75-годишна ... |
|
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
|
Дарбите на Джуданио Чера и обучението в прочута школа му отварят вратите за служба като придворен на граф, властващ в свой град. Но твърде скоро младежът научава защо прякорът на този мъж е Звяра. Животът на Джуданио се преобръща в мига, когато разпознава Адрия Риполи, доведена при графа една нощ и твърдо решена да убива. Въпреки благородното си потекло Адрия е избрала живот, пълен с опасности... и свобода. Ярки образи се появяват в разгръщащата се история. Лечителка, опълчила се на предопределената ѝ участ. Чаровен, но разхайтен син на семейство с огромно богатство. Могъщ религиозен водач, предпочитащ порока пред ... |
|
|
Авторът е далеч от амбицията да разглежда писмата до (и за) жени в жанрово и стилистично отношение като отделни текстове, да ги разделя строго хронологично в тематични групи, а и да им извършва съдържателен анализ. След години занимания с женска християнска просопография, женските образи в текста са представени по азбучен признак като исторически личности и като адресати на големите християнски епископи, но все в полето на класическата просопография. В това изследване фигурират и някои жени християнки, които досега не са включени в български преводи. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Откакто съществуват, хората си разказват истории. Това е бил приятният начин да предадат опита и знанието от (за) миналото. Нали е известно, че който не познава миналото, е обречен да го повтори. С развитието на цивилизацията разказването на истории се е превърнало в занаят, като за висше майсторство е започнало да се смята умението най-кратко да предадеш знание за света и човека. Такова майсторство притежава Иво Георгиев . Към това следва да добавим и прекрасното чувство за ирония и самоирония, с които са ... |
