Манаселска река е приказка от Хелиана Стоичкова."Слязъл Стоян на едно дунавско пристанише чак по пътя към Тулча и тръгнал по пътя, по който го водело проклятието на майка му. Още на брега срещнал една жена, която се оказала вдовица с много деца. Ядосан бил, гневен и яден на това, че му бил орисан път, който не е искал и затова право се обърнал към нея: – Аз ще се грижа теб и за децата ти. – Я виж ти... - Изненадала се тя и го огледала. Млад, красив, силен и с особен блясък в очите. – Реката никога не отнася хората на случайно място. Щом те прати при мене има защо да е. Къщата ми е досами брега. Добре дошъл си. ... |
|
|
Румен Стоичков е завършил специалностите "Българска филология" и "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в "Хоризонт", е автор на над 2000 репортажа, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. Затова в тази, а и в предишните му четири книги, ще срещнете спомени за Левски, за Ботев, за герои от Априлското въстание, ... |
|
|
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети, Бог праведни лиши ме от зари. Ще трая, дорде траят вековете. О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите ... |
|
|
Фернанду Антониу Ногейра де Сеабра Песоа (на португалски: Fernando Antonio Nogueira de Seabra Pessoa) е португалски поет и есеист, смятан за един от най-значимите автори в историята на португалската литература. Сравнително слабо известен, докато е жив, той придобива популярност след смъртта си, когато са публикувани повечето му произведения на португалски. Характерно за творчеството на Песоа е широкото използване на хетероними (общо над 70, като най-ярките сред тях са Алберту Каейру, Алвару де Кампуш, Рикарду Рейш и Бернарду Суареш), като само малка част от стиховете му са подписани със собственото му име."От най- ... |
|
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
|
|
Иван Вазов за поезията. "Вазов - човекът" в спомените на проф. д-р Иван Шишманов. Биографична справка за автора и неговото творчество. Стихосбирките на Иван Вазов. Иван Вазов за българския писател и за своето творчество. Фрагменти от българската литературна критика за поезията на Иван Вазов. За мястото на Вазов в българската културна история. Избрана библиография за ученика. Отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
|
Стихотворения. ... Елена Хидвегиова-Юнг е родена на 29 септември 1970 година в Братислава. Завършила е китайска филология в Университета "Коменски". Работила е в Кабинета по ориенталистика при Словашката академия на науките, а от 1997 година е съдебна преводачка по китайски език. Превежда от старата и модерната декадентска китайска литература. Специализира в Китай, после остава там още няколко години. Сега живее в Братислава с мъжа си и трите си дъщери. Първата ѝ книга стихове "На прасестра ми" излиза през 2006 година. Издала е и стихосбирките "Фаталният мъж" (2008) и "Материа ... |
|
|
Книжка от серията "Стихчета за най-малките" ... Стихчета за сезоните от Дядо Пънч. Книжката се предлага и със CD с песни, стихчета и гатанки за сезоните. ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
