Голямата литературна награда на Френската академия, 1971 г. Славата на империята е големият литературен пробив на Жан Д'Ормесон. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен sous La Coupole, е първата от многото му последващи литературни мистификации (История на скитника евреин, Докладът на Гавриил, Бог - неговият живот и творчество ). Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от XIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят ... |
|
|
"Други любовни истории" може да се разглежда като модулен роман. Единайсетте му части са едновременно самостоятелни елементи и част от едно повествование, чийто център е една провалена любов. Този провал се разгръща на няколко нива, като всяка "история" добавя нов нюанс, за да се оформи цялостна картина, а двамата главни герои - журналист и съпругата му, преминават от една част в друга. Тяхната история придобива форма не само чрез случките от различните житейски периоди на разказвача (детство, зрялост, настояще), но и чрез разказите на второстепенните герои, които са свързани с него по един или друг ... |
|
|
"Текстовете на Сандра Керелезова са дълбоко човечни - залог за срещата. Празниците-събития са път към тази среща. Историите на светиите - свидетелства за нея във всеки век, а в споделеното от събеседниците провиждаме уверение за това, че автентичното живеене във вярата след тази среща е посилно (и пълнокръвно) и в културата на съвременния свят. Проглеждането за светлината на Тавор, значи, е възможно само като лична среща и свидетелство, възхождащо към апостолско служение на кръстения в Христа." Протойерей Сава Кокудев Сандра Керелезова (1979 г.) е журналист, член на редакционния екип на списание " ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. Част от темите в книгата са: Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кой е първият автор? Кой е първият, който е писал за пари? Кой е първият издател? Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"? Кои са разрушителите" или "трошачите" на книги? Какво не са предсказали фантастите? " ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов. Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
|
Нови граждани, нови мобилизации, нови политики. Интернет, гняв, социално въображение - книгата търси формулата на сплавта, от която изкристализира дигиталният гражданин. От комунистическия индивид, който трябваше да бъде мобилизиран, без да бъде гражданин, през посткомунистическия гражданин, който с еднаква страст се отдаде и на участието, и на свободата да не участва, до дигиталния гражданин, който експериментира нови форми на мобилизации - изследването проследява пътя от отказаната до пожеланата гражданственост. Гражданствеността е и идентичност, и участие, и принадлежност, и ангажимент. Авторите изследват иновациите в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Книгата, която предлагам, е надникване в творческия процес. То започна преди много години, още в Русия, а след това продължи в Латвия, Литва, Полша, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция, Англия и в Америка. Пред очите ми преминаха актьори и режисьори от всички типове, школи, направления и калибър. Подреждането, систематизирането и опростяването на натрупания материал продължи години. През 1936 г. Беатрис Стрейт откри в Англия (Девъншър, Дарлингтън Хол) театрална школа - нейният замисъл беше тя да се превърне в театър. Там като ръководител на школата имах възможност да направя поредица ценни експерименти. Преди ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
Защо повече означава по-малко. В свят, в който имаме всичко, всеки ден се налага да избираме от безброй възможности. Независимо дали си купуваме дънки, поръчваме си кафе, спираме се на мобилен план, кандидатстваме в университет, или подбираме продукти в супермаркета, всекидневните решения - малки или големи - са се превърнали в неимоверно сложна задача. Свикнали сме с мисълта, че многообразието означава по-добри възможности и по-голямо задоволство от направения избор. Но количеството решения, които се налага да вземем - от обикновените избори в делника до дълбоките предизвикателства на балансирането на кариера, ... |
|
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
