Лекции върху "Хамлет", "Отело", "Карл Лир" и "Макбет". ... "Шекспировската трагедия" на Андрю Сесил Брадли (1851 - 1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии - "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" - авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не ... |
|
|
"Във "Вечер при Клер" липсват обичайните белези на занимателното четиво и въпреки това цялата книга се чете на един дъх... Това се обяснява не само с факта, че Газданов е прекрасен и увлекателен разказвач... В романа си той е постигнал висока степен на емоционално напрежение, на което най-вече се дължи неговата прелест. Газданов притежава необикновени литературни и изобразителни способности, той е един от най-ярките писатели, израстнали от емиграцията." Марк Слоним "Вечер при Клер" се движи наистина деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието.& ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Хамлет" е първата книга от новата двуезична библиотека "Английска поетична класика". С нея се открива и "Колекция Шекспир" на библиотеката, която ще включи в самостоятелни томове и останалите три големи трагедии на английския ренесансов поет - "Отело", "Крал Лир" и "Макбет", всички в най-новия български превод на Александър Шурбанов, поет, литературовед и университетски професор с международна известност, преводач на "Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър и "Изгубеният рай" от Джон ... |
|
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
"Еротична класика" е литературен сборник включващ в себе разкази на тримата най-известни европейски класици описали еротиката в своето време - Казанова, Маркиз дьо Сад, Аполинер. Джовани Джакомо Казанова (1725 - 1798) е италиански авантюрист с бурен живот - бил е дипломат, търговец, шпионин, политик, преводач и писател. Автор е на над двайсет творби в различни жанрове, но е знаменит най-вече с многотомната, публикувана посмъртно "История на моя живот", в която описва безбройните си любовни похождения. Творбата излиза, макар и цензурирана, през 1825 г., но през 1834 -а е забранена, както и всичко ... |
|
|
"Естествено, като жена тя предпочиташе да рисува героини, а не герои; жените от цял свят трябва да облекат траур за нея, тъй като умря една от най-известните и най-прекрасните им представителки; отгоре на това почти небивала по ум и талант жена - име, което стана историческо, на което не е съдено да бъде забравено и да се излъчи от паметта на европейското човечество..." Из книгата Жорж Санд е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван. Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман - " ... |
|
|
Нацуме Сосеки е най-яркият представител на японския реализъм. Роден е на 9 февруари 1867 г. в град Токио в семейство на самурай. Завършва английски език и литература на Токийския университет през 1893 г. и работи като преподавател по английски език, отначало в университета "Васеда" в Токио, а после в едно средно училище в малко градче на остров Шикоку, далече от центъра на политическия и културния живот на страната. Тук той се сблъсква със закостенялата провинциална учителска среда. Много от темите в повестта "Момчето" са добре познати на писателя от собствения му житейски опит в провинцията. През 1900 ... |
|
|
Николай Василиевич Гогол (1809 - 1852), украинско-руски писател и драматург, е най-известен с "Мъртви души" - според мнозина литературни историци първият модерен руски роман. Не по-малко забележителни обаче са кратките му творби, сред които "Вий" - страховит разказ за вещица, съживяваща се в черква, сред кошмарни същества от отвъдното, начело със самия Вий, старейшината на гномовете. ... |
|
|
"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина ... |
|
|
1832 -ра година - Флора е млада вдовица от аристокрацията, завърнала се в родния град Ангулем след смъртта на съпруга си англичанин. Жилдас е от простолюдието, но даровит поет. И двамата са красиви и със сходна душевност. Неизбежното се случва - между тях се зараждат чувства, въпреки социалните различия. Скоро обаче Жилдас получава признание като творец и го спохожда славата - равностойна на благородническа титла и сякаш вече няма пречка за любовта им. Но когато бъдещето изглежда предопределено и безоблачно, във връзката се намесва трети човек. Франсоаз Саган (1935 - 2004), една от иконите на съвременната литература, ... |
|
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
