"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
|
|
Често се случва втората книга с един и същ герой да не е толкова успешна, колкото първата. Със "Златният телец" не е така. Възкръсналият в нея Остап Бендер ни повежда на още по-стремглаво приключение из руските земи, воден от несломимото си желание да спечели много пари. Заедно с Шура Балаганов и новите си другари Паниковски и Козлевич, пришпорвайки таратайката "Антилопа Гну", Остап преследва богатството с упоритостта на хрътка. Находчивостта му не знае граници. Мечтаната печалба е в ръцете му и той се отправя към истинската гранична бразда, където... романът заслужено заема мястото си до " ... |
|
|
Българските читатели познават Маргьорит Дюрас, едно от най-ярките и оригинални имена в литературата на ХХ век., от многобройните преводи на нейните произведения, направени през последните 20 - 30 години, сред които са "Любовникът", "Похищението на Лол В. Щайн", "Любовта", "Десет и половина вечерта едно лято" и др. Маргьорит Дюрас създава в "Градинката" покъртителен с простотата и достойнството си разказ диалог за две различни отношения към живота, надеждата, самотата, смъртта и щастието. "Модерато кантабиле" е една от първите истински дюрасиански творби с ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
"Майстора и Маргарита" е magnum opus на Михаил А. Булгаков (1891 - 1940). Авторът пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори - всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират като пословични до ден днешен. Със сюжетната си и стилова оригиналност, с жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си, бяла лястовица в литературата по онова време. Битието на книгата доказва написаното в нея: "Ръкописите не горят& ... |
|
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |
|
|
Вълнуващи, неподвластни на времето, завладяващи въображението! Впечатляваща колекция от дванайсет непреходни произведения, наредени сред образците на разказа. Създателите им са най-изтъкнатите майстори на перото. Писатели, които поставят основите и утвърждават жанра. Всеки от тях оставя ярка диря в литературната съкровищница. В сборника са включени разкази от Антоан дьо Сент-Екзюпери, Хенри Джеймс, Херман Мелвил, Хърбърт Уелс, Уошингтън Ървинг, Брам Стокър, Машаду ди Асис, Итало Калвино, Оноре дьо Балзак, Андре Мороа и Виктор Юго. ... |
|
|
Избрана проза. ... През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от ... |
|
|
Утопия е мястото, където Томас Мор (1478 - 1535) вижда осъществен хуманистичния си политически идеал. Описва възможно най-подробно, но сякаш случайно забравя да уточни само едно - географското местоположение на острова, чието население се радва на най-добрата форма на управление. "Нали е съвсем неправилно и неблагодарно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полага никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Когато красивата Изабел Арчър пристига в Европа да живее с богатите си роднини, всички очакват младото момиче скоро да се задоми. Интелигентна и любознателна, Изабел е решена да се наслаждава на свободата, която голямото наследство ѝ дава, и сама да определя съдбата си. Така отхвърля няколко примамливи предложения с идеята да се потопи в богатата културна атмосфера на Европа. Париж, Флоренция, Рим - Изабел е опиянена от разкриващите се пред нея възможности, търсейки във висините на духа и изкуството наслада и ... |
