Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |
|
|
Разцвет и заник на един могъщ народ ... Рицарски турнири, царе и царици в златотъкани одежди, могъщи герои и красиви благородни дами, справедливи битки на достойни мъже и нежна всеотдайна любов – изпод перото на Аугусте Лехнер Средновековието оживява с цялото си великолепие и романтиката на едно безвъзвратно минало славно време. Но и с тъмните страсти, развихрящи се под тежките каменни сводове на непревземаемите крепости – с предателства, подли убийства и изпепеляваща жажда за мъст, довела до гибелта на най-доблестните мъже от един народ. Австрийската писателка Аугусте Лехнер (1905 - 2000) е пресъздала "Песен за ... |
|
|
Второто издание на преведените разкази в сборника "Размяна на мадами" от Роалд Дал го разкриват като изключителен разказвач. Този път историите са не само забавни и с неочакван край, но и повдигат завесата на най-интимните човешки фантазии и преживявания. Какво може да се случи на един плейбой, излязъл изпод перото на велик разказвач? Изумителни, весели, остроумни и вълнуващи, а често и направо трогателни разкази за екзотични преживявания със запазен аромат на приключения от град на град, от жена на жена, като жените винаги заемат първо място! Темпото рядко се забавя и всеки нов разказ се превръща в чудесен, ... |
|
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
|
Ема Удхаус е красива, умна и богата, притежава изискан дом и жизнерадостен характер. Единственият й проблем е, че смята себе си за по-висша от другите, и се забавлява, като се опитва да режисира живота им. Резултатите, за съжаление, не винаги са по вкуса й."Ема" е може би най-добрият роман на Джейн Остин. Описвайки немирните планове и последвалото ги отрезвяване на мис Удхаус, знаменитата английска писателка не пропуска случай да отправи иронични стрели към обществото и нравите. Въпреки че самата авторка скромно описва работата си като "малкото парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, ... |
|
|
"Само за три дни аз се ожених, а печатниците размножиха Отсам рая, както киното размножава статисти." Така Франсис Скот Фицджералд описва в есето си Ранният успех своето устремно излитане в голямата американска литература. Отсам рая е първият публикуван роман на Фицджералд. Излиза от печат през 1920 г., когато Франсис Скот е едва двадесет и четири годишен. Това е честен и откровен, романтичен и тъжен, ироничен и саркастичен разказ на един млад човек за духовния свят на онова поколение в САЩ, наречено малко по-късно изгубеното поколение. Хроника на една младост във възхода на модерните времена, която търси ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
Врящото гърне е историята на един парижки четириетажен дом и на неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, само и само за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник - все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно. Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, ... |
|
|
Разбойниците на Сахара е великолепен роман от Емилио Салгари, който разказва историите на маркиз Густаво ди Сартена. Както повечето корсиканци и Ди Сартена е роден за живот, изпълнен с приключения. Един прекрасен ден той се озовава в Танжер, придружен единствено от Роко - верния си слуга, когото маркизът смяташе за приятел и който го беше следвал през океани и континенти. Техните приключения се разгръщат в Тафилалт - най-южния град на империята и продължават из цялата пустиня, за да завършат в Мароко. ... |
|
|
"Кентърбърийските разкази са написани през XIV век на вече отдалечения от нас средноанглийски език, но с тях Джефри Чосър поставя основите на съвременния английски език и на цялата богата традиция на новата англоезична поезия. Като многоцветен калейдоскоп книгата събира ведно разнообразните жанрове на средновековната литература от рицарския роман и агиографското житие до простонародната шванка, извисява се до героичното и се спуска до фарса и гротеската, за да докаже колко живо и вълнуващо продължава да бъде и до днес това духовно наследство. Тя извлича от него четиво за забава и размисъл. Може би най- ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
