Есе, етюд или роман, "Против Сент Бьов" е първообразът на "По следите на изгубеното време", обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. (под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие е публикуван в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в ... |
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
Първата френска писателка Мари дьо Франс твори своите новели през 70-те години на ХІІ век. С тях полага началото на нов жанр. "Повествователното ле" - къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него. Сюжетите на новелите от настоящия сборник Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки така преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В ... |
|
Безсмъртните пиеси "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено "Великите трагедии", като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. ... |
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
Представете си, драги читателю, че седите в удобно кресло пред камина с прегорял, но все още искрящ огън, а срещу вас, в друго удобно кресло, седи добродушен, към петдесетгодишен чичо с лула (на която между другото е посветил друга своя книга - не помня коя) и вие току-що сте чули разказа му за обиколката на Германия. Хуморът и изобщо писания от рода на Джеромовите се възприемат и въздействат най-добре именно в подобна обстановка и при подобни условия. И тъй, бумелът е свършил и вие знаете какво значи бумел, и донякъде сте взели участие в него, но... Но този англичанин, когото описва и за когото разсъждава Джером, не е ... |
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |