Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински, или единствен по рода си - за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус. Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да ... |
|
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
|
Сюжетът на Съгледвач е разследване, което превежда главния герой през ад от огледала и завършва със сливането на близначни отражения. Той няма да бъде ограничен до любовна история, в която страдащото сърце не само е отблъснато, но и унижено и наказано. Силите на въображението в крайна сметка са силите на доброто, а самата горчивина на нещастната любов, се оказва толкова опияняваща и окриляваща, колкото и най-сладката компенсация. ... |
|
|
Играчът на рулетка, публикуван за първи път през 1866 година, заема специално място в творчеството на гиганта на световната литература и автор на Престъпление и наказание Фьодор М. Достоевски. В своя завладяващ кратък роман авторът разказва историята на младия учител Алексей Иванович, който работи за разорен генерал и неговите деца. Алексей попада в Рулетенбург - свърталище на изпаднали стари величия и поклонници на рулетката. Разкъсван между реалността на тогавашна Русия, пагубната му афера със съблазнителната и опасна доведена дъщеря на генерала и разпалващата се пристрастеност към хазарта, Алексей Иванович се ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Северният вятър мете бреговете на Днепър, а Гражданската война в Украйна помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот, но изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън - край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони..."Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и ... |
|
|
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се ... |
|
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
|
Портретът на Дориан Грей е едно от най-признатите произведения на Оскар Уайлд и единственият роман в творчеството му. Един разказ за фантастично красив, но порочен млад мъж, който притежава чудноват портрет. Докато той извършва актове на жестокост и порок, собственото му физическо тяло остава младо и красиво. Постепенно портретът се променя и започва да се превръща в нещо грозно и отвратително, отразявайки характера на собственика си. В романа си Оскар Уайлд преплита съдбите на всевъзможни персонажи от края на XIX век. Съчетава умело сарказъм с хумористични и остроумни диалози, като изкусно осмива порядките на ... |
|
|
Сергей Максудов е на път да се самоубие. Бленуваната литературна кариера не се е случила. Успехът не му се е усмихнал. Преди да натисне спусъка, в квартирата му се появява спасение - Независимият театър иска да представи на сцената си неуспешния му роман. Окрилен от тази възможност, Максудов се гмурва зад кулисите на театралния живот, за да открие нещо още по-ужасяващо. В последния си роман, който е публикуван след смъртта му, авторът на Майстора и Маргарита Михаил Булгаков проследява несгодите на своя герой. Те твърде ясно напомнят за биографията на Булгаков, който също се сблъсква с жестоката реалност на театралните ... |
|
|
"Мадам Бовари, това съм аз." казва Гюстав Флобер за своята героиня. Мадам Бовари е дебютният роман на френския писател Гюстав Флобер, публикуван през 1856 година. Вдъхновен от истинска история, която Флобер прочита във вестника, книгата разказва за героиня, която живее над възможностите си, за да избяга от баналността и скуката на провинциалния живот. Романът днес се смята за шедьовърът на Флобер и едно от най-влиятелните и важни литературни произведения в света. Ема, страстна мечтателка, израснала във френската провинция, се омъжва за почтения, но скучен д-р Шарл Бовари. Бракът не оправдава очакванията &# ... |
