Мидълмарч е въображаемо градче с истински герои, които всеки среща. Доротея Брук има благородно сърце и то постоянно я подтиква към саможертви. Така тя попада в брак, който се оказва капан. Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира... съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума? Романът Мидълмарч e панорама на бурна епоха, свидетелство за живота в английската провинция през XIX век и битките за парламентарни реформи в страната на кралица Виктория. Джордж Елиът е литературният псевдоним на английската писателка, поетеса, журналистка и ... |
|
|
Откриването на "новия" роман на Жул Верн - Париж през ХХ век, неговата първа публикация във Франция през есента на 1994 г. и след това бързото му превеждане на много езици е необичайно събитие в литературния свят. Макар че, веднага след смъртта на автора през 1905 г. става известно, че роман със заглавие Париж през ХХ век наистина е написан, той се е смятал за тотално и безвъзвратно загубен, а по-късно самото му съществуване се превръща почти в мит. Познавачите и изследователите на творчеството на писателя смятат Париж през ХХ век за своеобразна прелюдия към света на Жул Верн и отбелязват някои любопитни ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
|
Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Двайсет и една годишният студент Алехандро Микис случайно открива заедно със свой приятел спящо на улицата момче. Това е Фелипе, който е напуснал дома си и е дошъл в големия град, за да търси работа. Двамата приятели се погрижват детето да бъде приютено и нахранено. По-късно съдбата отвежда Фелипе в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и същевременно посещава училището, в което господарят му преподава. Подобно на другите ученици, момчето е подложено от дон Педро на физически и психически тормоз. Затова, когато получава крупна сума пари от своя сродница, Алехандро взима момчето при себе си. Но дали ... |
|
|
Една любовна история от Емилия Пардо Басан. Любовта често навлиза в живота ни неочаквано, пронизва сърцето ни, поразява ни като слънчев удар и колкото и да се съпротивляваме, сме неспособни да устоим на властното ѝ привличане. Така се случва и с главната героиня на романа Слънчасване, маркиза Франсиска Табоада (Асис), млада вдовица с безупречна репутация в обществото. Напразни остават всички усилия на прелестната дама да се противопостави на ухажванията на дон Диего Пачеко, светски галант с изискани маниери и неустоим чар. Връзката им би останала в полето на баналната романтика, ако не бе пресъздадена с остро ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Романът Цветове и години е емоционална и драматична история на 50-годишна разочарована вдовица, която си припомня по-щастливите години в света на провинциалната аристокрация през последното десетилетие на XIX век, преди да започне нейният упадък. Главната героиня е Магда Портелки, типична представителка на новата средна класа. На 18 години тя се готви за втория си сезон на баловете, където семейството ѝ се надява да намери "добър съпруг" за нея. Самата Магда, подобно на предшественичките си, желае да уреди живота си с по-високопоставен мъж в областта, да бъде отлична домакиня и да блести в обществото. След ... |
|
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
