Есе, етюд или роман, "Против Сент Бьов" е първообразът на "По следите на изгубеното време", обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. (под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие е публикуван в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в ... |
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
Безсмъртните пиеси "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено "Великите трагедии", като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. ... |
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския Гулаг, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството й? Това е ... |
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
Слепота (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, един мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека - волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена - единственото същество, което не е поразено от сияйната ... |