Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
"Немски сказания" на известните писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816-1818. Този сборник с легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обобщава към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужасът биват неразривно преплетени. ... |
|
|
Митичният сюжет в нов прочит за юноши ... В настоящата книга талантливата писателка Аугусте Лехнер (1905-2000) представя на младия читател съдбата на един от най-храбрите и тачени ахейски герои Одисей. Неговото завръщане в родината се утежнява след едно случайно озоваване на корабите му в страната на циклопите и сблъсъка му с Полифем, син на Посейдон. Това предопределя за дълго личната съдба на Одисея и гибелта на неговите спътници. Понеже при самозащита се налага да ослепи Полифем, чрез различни премеждия отмъстителният властелин на морето Посейдон го подлага на поредица от изпитания. В лутане из морската пустош, ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
Как ще се почувствате, ако сте само на дванадесет години и останете без пари и близки в огромния и непознат Париж? Можете да разчитате само на себе си и на магаренцето Поликарп. Но с какво може да ви помогне то, освен да ви погали с меката си муцунка? Единственият ви шанс е да намерите богатия си дядо. Ала той живее далече от Париж и дори не е чувал за вас. С всичко това трябва да се справи малката Пиерета! Дали тя ще се изгуби сред опасностите, които дебнат отвсякъде? Ще съумее ли да преодолее всички изпитания и да намери щастието си? ... |
|
|
Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е ... |
|
|
Мнозина причисляват ирландската белетристка Елизабет Боуен (1899 - 1973) към най-значимите писатели на XX столетие. Свързана с интелектуалците от прочутия Кръг Блумсбъри, литературният и стил напомня Вирджиния Улф и Айрис Мърдок. Тя е авторка на романи, разкази и есета. Получава почетна докторска степен от Тринити Колидж, Дъблин, и от Оксфорд Юнивърсити. Кавалер е на Ордена на Британската империя."Последният септември" представлява смесица от социална комедия и лична трагедия. Психологическа проницателност, лиризъм без следа от сантименталност, хумор с нюанси на гротеска, усет за ярките детайли в ... |
|
|
Съществувал ли е крал Артур, кой е неговият първообраз, къде се е намирал приказният замък Камелот, кои и колко са били рицарите на Кръглата маса? А благородният Ланселот, храбрият Ивайн, феята Моргана, магьосникът Мерлин, Тристан и Изолда с тяхната съдбовна любов - само плод на въображението ли са тези герои, населили страниците и на настоящата книга? По тези въпроси учените все още спорят, надделяват ту едни, ту други... И какво от това - крал Артур, неговите верни и смели рицари, бляскавите турнири и съкрушителните бойни победи, прекрасната Гиневра и нейните придворни дами, всички те продължават да съществуват все така ... |
|
|
Изграден върху опозицията между дух и материя, в едновременното им противоборство и взаимно допълване, романът Нарцис и Голдмунд единодушно е определен от критиците като най-хубавата и най-дълбока книга на Хесе. Нарцис и Голдмунд са въплъщение на дуализма в начина на мислене, в търсенето на щастието и на себеосъществяването, в постигането на равновесие между дух и ерос. Нарцис, аскетичен и праволинеен, отдаден на вярата и службата на Бога, борави с рационалното. Голдмунд се впуска волно в земния свят, увлечен от любовта и приключенията, и черпи вдъхновение от насладата, женското начало и силата на майчинството. И ... |
|
|
Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |
|
|
Разцвет и заник на един могъщ народ ... Рицарски турнири, царе и царици в златотъкани одежди, могъщи герои и красиви благородни дами, справедливи битки на достойни мъже и нежна всеотдайна любов – изпод перото на Аугусте Лехнер Средновековието оживява с цялото си великолепие и романтиката на едно безвъзвратно минало славно време. Но и с тъмните страсти, развихрящи се под тежките каменни сводове на непревземаемите крепости – с предателства, подли убийства и изпепеляваща жажда за мъст, довела до гибелта на най-доблестните мъже от един народ. Австрийската писателка Аугусте Лехнер (1905 - 2000) е пресъздала "Песен за ... |
