Твърде различна от останалите произведения на Хенри Милър, новелата "Усмивката в подножието на стълбата" е затрогващ и поетичен разказ за цирковия клоун Огюст, който виртуозно умее да разсмива хората, но иска нещо повече - да им дарява истинска и трайна радост. И се впуска да я търси, а заедно с нея пътя към творчеството и към себе си. Хенри Милър (1891 - 1980) е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние. От 1930 -та до 1940 -та живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта и еротиката в тях някои са забранени в САЩ до шестдесетте години на ХХ ... |
|
"Естествено, като жена тя предпочиташе да рисува героини, а не герои; жените от цял свят трябва да облекат траур за нея, тъй като умря една от най-известните и най-прекрасните им представителки; отгоре на това почти небивала по ум и талант жена - име, което стана историческо, на което не е съдено да бъде забравено и да се излъчи от паметта на европейското човечество..." Из книгата Жорж Санд е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван. Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман - " ... |
|
Нацуме Сосеки е най-яркият представител на японския реализъм. Роден е на 9 февруари 1867 г. в град Токио в семейство на самурай. Завършва английски език и литература на Токийския университет през 1893 г. и работи като преподавател по английски език, отначало в университета "Васеда" в Токио, а после в едно средно училище в малко градче на остров Шикоку, далече от центъра на политическия и културния живот на страната. Тук той се сблъсква със закостенялата провинциална учителска среда. Много от темите в повестта "Момчето" са добре познати на писателя от собствения му житейски опит в провинцията. През 1900 ... |
|
Николай Василиевич Гогол (1809 - 1852), украинско-руски писател и драматург, е най-известен с "Мъртви души" - според мнозина литературни историци първият модерен руски роман. Не по-малко забележителни обаче са кратките му творби, сред които "Вий" - страховит разказ за вещица, съживяваща се в черква, сред кошмарни същества от отвъдното, начело със самия Вий, старейшината на гномовете. ... |
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
Главният герой Симон Беблер, двадесет и двегодишен студент по сравнително литературознание и философия, е любител драматург и все още девствен. Той не живее живота си, а само го наблюдава - като филм или роман - от безопасно разстояние, от където го държи под (привиден) контрол. В този изкуствено създаден, измислен свят, в който е едновременно и главен изпълнител и режисьор на връх рождения си ден узнава вестта, че е неизлечимо болен и че - както на героя от собствената му пиеса, току-що поставена на аматьорска сцена - му остава не повече от една година живот. Така грубото нахлуване на фикцията в действителността напълно ... |
|
Книгата е част от колекция "Айн Ранд" на издателство "Изток - Запад". ... Замислена първоначално като роман, тази история бива превърната в пиеса, разкриваща тегобите на красивата, но изстрадала актриса Кей Гонда. След като е обвинена в убийство, тя бяга от закона, търсейки помощта на шестима нейни почитатели. Всеки от тях ѝ е писал писма през годините - признания за това, че тя е техният идеал за жена. Сред тях са уважаван семеен човек, крайно ляв активист, циничен артист, евангелист, плейбой, и отдавна загубена душа. Всеки от тях реагира по свой начин на нейното влияние и така дават възможност ... |
|
"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
|
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) пише едни от най-известните си произведения - "Дверите на възприятието" и "Раят и Адът", в края на живота си, воден от стремежа си да постигне ново разбиране за света. Те стават симптоматични за цяло едно поколение. Скандални в годините на написването си (1956), тези две трудно определими по жанр произведения шокират и днес. С образния си език Хъксли ни въвежда в една друга действителност, търси една друга реалност, прониква зад булото на всекидневието и ни доближава до неизвестното, скрито в самите нас. ... |
|
Още един от шедьоврите на новелистката Дорис Лесинг - роман за човешките копнежи и човешкото несъвършенство. ... С този роман Дорис Лесинг се завръща на места, които познава от личните си преживявания – Лондон през 60 -те години на ХХ век и постколониална Африка. Тя разказва историята на три забележителни жени от различни поколения, които търсят и откриват своя път в пленителните утопии и политическите борби от най-новата история. Франсес Ленъкс се озовава в големия дом на свекърва си Джулия, след като съпругът ѝ Джони, комунистически лидер, я изоставя с двамата им сина. Тук се събират младежи с всевъзможни ... |
|
"Фрагменти" съдържа басни, приказки и гатанки от Леонардо да Винчи. "С предложените литературни фрагменти читателят ще може да се запознае с прозата на Леонардо да Винчи, която е свежа, остроумна и жива. Счита се, че приказките, басните и легендите са писани през последните десет години на XV век. Главният герой в нея е природата - в цялото ѝ многообразие и пълнота. Фрагментите могат да бъдат оприличени на картини с реални и митологични фигури, където художникът взима думата, за да разкаже, опише, да обърне внимание - а и да забавлява. Често в басните има и поука, която в никакъв случай не е ... |
|
Дон Кихот е необикновена книга. Вече четири столетия тя буди удивление и възторг, кара хората по целия свят да се смеят и да страдат, кара ги и дълбоко да се замислят. А нейните герои - безподобният рицар и оръженосецът му - отдавна са напуснали страниците и, за да заживеят сред нас, а сигурно и във всеки от нас. За гениалната творба е писано много, изписани са хиляди страници, но едва ли някога ще може да се каже, че е написано всичко, защото внимателният читател винаги може да открие в нея нещо ново, още неказано. Дон Кихот положително нямаше да бъде същият, а навярно нямаше и да се появи, ако епохата, в която е било ... |