Тази книга се занимава с възстановяването на историята на българската държава, базирано на писмени паметници както на български, така и от чуждестранен произход.
Нагледен пример за този подход е как би мислил един историк хиляди години в бъдещето, ако има случайни писмени остатъци от наши дни , например вестници държавни документи или пък релефни надписи от съвременните паметници. За да извлече достоверна информация за нашето време, историкът трябва ясно да осъзнава и да преодолява три проблема.
Първо, различните писмени документи са на различни езици - символите добиват смисъл едва когато знаем как се произнасят и какво значат самите думи
Второ, често пъти едно и също име на човек или географско понятие се пише по съвсем различен начин (например Германия се пише на български и Дойчланд на немски)
Трето, писмените знаци отразяват гледната точка на автора или официалната пропаганда на съответната държава - не непременно самата истина. Така например победите на даден народ биха били възвеличавани в неговите собствени творби и омаловажавани в чуждите.
В хода на изследването се оказва, че българската държава е много по-древна и високо развита, отколкото сме мислили до сега. Тя е била основна сила от мащаба на Римската империя, с огромна площ и население и много сериозна държавна организация.