Разказите и историите в тази книга са събирани в продължение на 10 години. "Хвърчило към рая" ни запознава с вдъхновяващи личности, с техния наистина безграничен потенциал за себенадмогване и изцеление, до техните вътрешни бесове, размисли, чувства и осъзнаване."Липсата на смисъл е мрачна бездна, в която мнозина са сглупили да погледнат. Но ако твърде дълго се взираш в бездната, както казва Ницше, бездната ще се взре в теб. За щастие имаме тази книга на д-р Неделя Щонова, която ни насърчава да откриваме смисъла. И дори ни учи как чрез това откривателство да лекуваме душата и тялото си. Мотивира ни да ... |
|
|
Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват. И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
Това е книга, различна от всички книги за пътешествия и приключения, публикувани през последните 20 години у нас. Новото е, че авторът разказва за своите срещи с дивата природа с възторга на първооткривател, а не със сухия език на учения, като в същото време споделя много научни факти за мястото и видовете, които го обитават. И второ, той не само обича природата, но е готов активно да я пази - за първи път в книга са събрани разкази на доброволец, участник в акции, насочени към опазване на българското и световното биоразнообразие, като: преброяване на най-редките нощни грабливи птици у нас подготовка на малък остров ... |
|
|
Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения ... |
|
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
|
Книгата е събрала къси разкази (от няколко изречения), които разкриват мъдрости, разказвайки ни за най-обикновени неща. Те едновременно навяват спокойствие и ни карат да се замислим, за заобикалящата действителност, която е неразривна част от нашия свят, но често остава незабелязана. Интересно е как авторът забелязва и описва дребни детайли, които на пръв поглед изглеждат съвсем, съвсем незначителни, но в действителност характеризират важни събития от живота ни. Изданието е илюстровано с графики, които напълно кореспондират с текстовете в нея. Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската ... |
Книги 
Рейтинг: 9.63 / 30 гласа 
