В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, ... |
|
Един от емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура - Любен Зидаров, не престава да ни изненадва със своите неуморни художествени експерименти и търсения. Повече от половин век той упорито работи в няколко направления и жанрови полета - рисунката, илюстрацията (предимно на литература за деца и юноши), акварела, маслото, смесената техника... Нека обаче сега насочим вниманието си специално към акварелите на художника. Този албум е посветен на тях. ... |
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
По стъпките на Кристо и Жан-Клод. ... Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има или някой корпоративен шеф, или кметът на някой град. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без „Чадърите“, без „Завеса над долината“, без „Опакованият Райхстаг“... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават – ... |
|
Пиеси ... Петър Маринков е роден на 31 януари 1950 г., завършил е журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски", дълги години бе драматург в театър "Сълза и смях". Автор е на: романа „Ковчежникът”, на сборника с разкази „Граф и пеперуди” и на 11 пиеси, сред които "Нощта на кардинала", "Хиляда метра над морето", "Ноев ковчег". През 2006 г. за "Нощта на кардинала" е номиниран е с "Аскеер" в раздела за съвременна българска драматургия. ... |
|
Кои са бариерите пред аудио-визуалните медии? Едни са около съдържанието: неясна идентичност и маргиналността, неразбирането на класиката и на старите ленти. Други са променените форм(ат)и на гледане. Трети са свързани с пътя до зрителя: превод, репертоар, цензора, пиар, реклама и критика. Всъщност говорим за края на киното, каквото го познава(х)ме. ... |
|
Настоящият албум от колекцията "Ars Longa" е посветен на графичното творчество на Джозеф Уилям Търнър (1775–1851) – прочутият английски художник, майстор на романтичния пейзаж, често наричан "художника на светлината". Известен преди всичко като живописец и акварелист, той всъщност е основоположник на графичното романтично изкуство. Създавайки хиляди графики, рисунки и скечове (над 19 000), Търнър, като типичен представител на английския романтизъм от началото на 19 в., успява да предаде с черно-бели щрихи непознатата тайнственост на природата и света около него. Всеки, който изследва неговото ... |
|
В този том са събрани драматизациите на известни чуждестранни романи, както и адаптации, които са родени в процеса на нашето театрално развитие. "Красотата ще спаси света", драматизация по "Идиот" на Достоевски, е претворена в театрален спектакъл, посветен на 20-годишнината от създаването на Театър "Диалог", а спектакълът "Постоянството на веселието и мръсотията" е създаден през 1996 г., когато инфлацията достига чудовищни размери и кризата в страната напомня за времето от началото на прехода. Спектакълът по "Криминале" на Чарлс Буковски е провокиран от развилнялата се ... |
|
Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Николай Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Музикален театър "Стефан Макеонски", Сатиричен театър "Алеко Константинов", Национална опера и балет, Народен театър "Иван Вазов". В този том са събрани драматизациите на известни български романи, както и адаптации, родени в процеса на нашето театрално развитие, които ни вълнуват и ни карат да се гордеем, че сме българи, с художественото си майсторство и ... |
|
Книгата съдържа пиесите: Само за членове “Частното око” намига два пъти ... Богомил Герасимов - писател и дипломат, бивш посланик в Мексико (1976–1982) - има честта да уведоми своите читатели и приятели, че се е самоназначил за извънреден и пълномощен посланик на България в Отвъдното. Постът ще заеме, когато напусне този свят. По този начин, както показва и съдържанието на неговата пиеса „Само за членове”, той за първи път в историята поставя началото на една нова практика, непозната в дипломатическата традиция. Той обявява също, че няма да заеме своя пост с излизането на тази книга и ще направи всичко възможно да ... |
|
Приложението „Черно-бели илюстрации, вдъхновени от Стивън Кинг” на Петър Станимиров вдъхва живот на над дузина кошмари, родени от въображението на един писател и един художник. От една страна имаме литературното наследство на Стивън Кинг и зловещите истори от сборника „Нощна смяна”, преиздаден у нас в по-пълен вид под заглавието „Понякога те се завръщат” през 1994 г., а от друга – художественото майсторство на Станимиров, който илюстрира легендарни разкази (сред които „Човекът с косачката”, „Ягодова пролет”, „Децата на царевицата”, „Вампирът” и „По едно за из път”) с неподражаем и отличителен стил. ... |
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |