Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
"За първото отвличане нямах никаква вина. Останалите ги забърках аз, признавам."Така започва историята си Рамеш Кумар, преди да ни разкаже за дългия си път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия. Рамеш е момче от нисшите слоеве на средната класа. Той се опитва да се издигне в обществото, но в Индия никой не може да надскочи средата си. Най-много да се издигнеш от дъното на една класа до дъното на друга. Шансът помага на героя да се превърне от жертва в похитител и да се спаси. Неочаквани обрати и очаквани ... |
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
"Led Zeppelin" е абсолютно явление - между членовете на бандата тече необяснима химия, която се претворява в албумите им, продавани в десетки милиони екземпляри. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, музикалният журналист Мик Уол увенчава дългогодишните си проучвания за Led Zeppelin в "Когато великани стъпваха по земята" и разкрива неподправената и величествена история на култовата банда. Авторът ни повежда на обиколка в бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често потресаващо издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците се леят в ... |
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
|
Когато един ден г-н Мементо Мори осъзнава, че е литературен персонаж, надарен със суперсилата да "пътува" от книга в книга, той решава да нанесе контраудар срещу злите писатели, които осъждат героите си на смърт. Господин Мори убеждава Ромео и Жулиета, че самоубийството не е решение, доставя пеницилин на Вълшебната планина, но пък и не се посвенява да блъсне професор Мориарти във водопада Райхенбах, за да спаси много други персонажи. Но всичко се преобръща с главата надолу, когато г-н Мори открива, че в книгата, където той самият е героят, авторът е решил да убие някого. При липсата на подробности за ... |
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
Нора пише книга за майка си - знаменитата ирландска актриса Катрин О'Дел. Разказът за живота ѝ се преплита със собствената история на Нора и с бурната история на модерна Ирландия. Енрайт разгръща вечната тема за отношенията между майка и дъщеря в роман за славата и нейните сенчести страни, за обичта и насилието, за вътрешното опустошение и надеждата. Читателят е въвлечен в завладяващо пътуване в спомените: понякога забавно, понякога болезнено. Дали то ще открие истината за изгубените любими хора и за това кои сме ние без тях?"Смес от лирична проза, непосредственост, топлина и емоционална дълбочина." ... |
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
Пътешествениците обикновено се отправят към далечни земи. За разлика от тях Карл-Маркус Гаус тръгва... из стаята си. Но като истински пътешественик открива в нея това, което другите намират на хилядие километри от дома си. Гаус не катери планини, не пресича океани, той изминава дългия път от първото до второто чекмедже на писалището си, разглежда картините по стените на хола, книгите в библиотеката, чашите в колекцията си... И открива света такъв, какъвто би го видял всеки авантюристично пътуващ изследовател - шарен, разнообразен, бъкащ от историите на различни народи и хора, изпълнен с омразата и любовта на ... |