Отнемайки близки роднини и приятели, смъртта все по-често навестява битието на Карло. Богат и присмехулен, той отказва да се примири, бяга от градската суета и заживява в планинската си къща. Сред останалите чудновати обитатели на дома се открояват похотливата Ефросина и бившият доктор Тимон, който пази спомени за срещи с нещастията от практиката си и умее да ги разказва. Дали някой ще срещне смирението из горските пътеки или в усойните дерета дебне единствено съблазън? Дебютен роман на Светослав Дончев и негова втора книга след разказите му Цветът на доброто от 2014 г. ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Станчо Пенчев - Марсов венец и Децата на Уран. ... "Марсов венец и Децата на Уран съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 година, а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така наречените промени, настъпили у нас след 1989 година. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.& ... |
|
|
Лайтмотивът на романа е вечната тема - борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран - пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои - художници - авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50 -те години на XX век до края на века. Сигурно е, че романът на Любомир Халачев Портрет на непозната жена ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между ... |
|
|
Извън рамките е роман за ограниченията на системата, за сянката на Държавна сигурност и страха от миналото, но и за надеждата, приятелствата, любовта и духовните измерения на човешкото съществуване. Героят, Върбан Овчаров, започва емоционалния си и откровен разказ с напускането на страната ни, за да се срещне с майка си, която не е виждал от дете. Авторът ни отвежда в Париж, Нова Зеландия и... обратно в София. Измъчван от ограниченията, сковали обществото ни през 70 -те и 80 -те години на XX век, младият човек се стреми към свобода и възможност за развитие. Дълбоката му връзка с Планината и екстремните преживявания не ... |
|
|
Учебна игра, популярна във Виенския университет като Симулацията, завършва трагично за сириеца Далил Заид. Тя се оказва съдбовна и за участниците в нея - професора по литература Емил Лазар, дъщеря му Кая и студента по архитектура Зоран. Турбуленциите от събитието отзвучават дълго и достигат до различни места по света, като засягат дори хора, които не са присъствали в аудиторията. В търсене на истината за фаталния ден Симулацията се повтаря години по-късно. Новата игра е разгърната в трилогия, която ще отведе участниците до разкрития за житейското призвание, невъзможната любов, вината и изкуплението."Симулацията е от ... |
|
|
"Историята, която ще ви разкажа, се е случила на една планета, подобна на земната, която е съществувала в друго време и измерение на пространството. За да бъде разбираема, е екстраполирана спрямо земните особености. Почти всички изтъкнати иноватори и известни учени от тази планета са заменени от именитите земни иноватори и учени. Останалите герои са измислени. Ако някой припознае себе си или някоя от споменатите организации, да не се безпокои. Всяко едно възможно съвпадение ще е напълно случайно. Не мога да ви гарантирам единствено, че някой ден подобна история може да се случи и тук, на Земята." Любомир Митев ... |
|
|
"Много е хубаво, когато в съвременен роман срещнеш отблясък от твое старо любимо четиво. В "Квадрат от петима" на Пламен Трайков съзирам отблясък от два романа на Христо Калчев "Луда вода" и "Вътрешна светлина", публикувани далеч преди "вулгарните" му романи, в началото на 80-те години на миналия век. С тях Христо Калчев показа истинския си ръст на романист. В новия си роман Пламен Трайков ни поднася пестеливи, но цветни характеристики на персонажите, стегнат и естествен диалог, многопластова действителност, увита в одраната кожа на истинския живот. Авторът уверено, без ... |
|
|
Книгата разказва за Сатаната, който преди много векове създава собствена нация и проследява нейното развитие. Това е история за съдбите на много хора, нации и държави, погледнати през призмата на философията, морала и етиката. Книга с драма, дълбоки мисли и дилеми, за вечната борба между Бог и Злото. Човечеството има история, историята има човечност. Книгата е смесица от мрак и светлина, от надежда и безнадеждност - като самия живот. Тя разтърсва ума ви и ви задава фундаменталния въпрос: "На чия страна сте?". ... |
|
|
Романът "Разсдвоение" е написан в руслото на почти непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на кораб, реплика на Титаник, плаващ между артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и възприятия. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, подсилен от обречеността на кораба, заника на модерните идеи и изтлялото упование в науката. Сюжетните нишки се заплитат в логически ключ, сигнализиран в беседите между прочути мислители, исторически фигури, художници и музиканти. Разказът израства върху реални епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас ... |
|
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
|
"Насладата от романа Звездопад на Зорница Джоринска мога да сравня с посещение в красива паралелна вселена, от която пазим несъзнаван спомен. Героите в него, принудително затворени в тесен кръг поради пандемията, усвояват настоящето опипом, с внимателни стъпки и изведнъж се хвърлят презглава в коварния мрак на непростеното минало. Това е техният начин да се свържат здраво помежду си в стремежа им нищо да не увреди съвършения свят, чието равновесие с толкова любов поддържат. И да оцеляват. Заедно с изкуството, тяхна котва в живота им, с което не се разделят нито за миг. Книга за ценители, книга за размисъл и ... |
|
|
"Ян вдигна очи нагоре - ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите - хората седяха пред екраните и гледаха Голдън шоуто... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето - пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка - не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?" Из книгата ... |
Книги 
