"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
Сказание за обич нетленна."... И внезапно изумявам: как е възможно да летя по този начин, да дишам - отвъд всякаква атмосфера? Да мисля! Но аз съществувам, разсъждавам, жив съм - повече от всякога, колкото и да е странно. И се нося в пространството. Пламтящото кълбо - моята родна планета Земя - се смалява, превръща се в огнена точка, която се стопява, избледнява, изчезва. Като че ли вече нямам тяло, а същевременно се разсейвам в пространството, придобивам космически размери. Бродя като някакъв огромен облак с шеметна скорост. Напускам слънчевата система, край мен прелитат планети, звезди, цели галактики. И по-точно ... |
|
|
Райна Маркова е автор на сборника разкази "Пого" (1999) и романите "Фани по опасните пътища на светлината" (2001) и "*.log" (2006). През 2004 издателство "Музика" публикува в неин превод "Океан от звуци" - култовата книга на Дейвид Туп за ембиънт музиката. Интересите на Райна Маркова в областта на експериментална музика са довели до редица текстове и преводи на тази тема. Премиерата на нейния първи опит в радиодраматургията, пиесата "Плутон", е на 27 януари, 2008 в ефира на БНР. От декември, 2006 води колонката мрежа/паяжина във в. "Култура". ... |
Книги 
