"Леа бръкна в чантата си и извади една книга. На корицата имаше пречупен кръст и с големи червени букви бе изписано Моята борба. От Адолф Крюге. "Фюрерът лично ме изпрати до вратата, стисна ми ръката и ме погледна изпитателно в очите. Никога няма да забравя думите, с които той ме изпрати: – Другарю Крюге, Германия вярва във вас и разчита на вашата сила, смелост и себеотрицание. Вие ще ръководите първата от дванайсет подобни експедиции. Германският народ не само ще управлява, но и ще владее тази планета. Гордите арийци ще се заселят в тундрата, в тайгата, ще покорят високите върхове на Хималаите, джунглите на ... |
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
"Концерт за черна цигулка, Ор. 5, както се вижда и от заглавието, е моята пета книга. В нея се разказва за цигулка с невероятни способности. Подобен образ се среща и в други популярни произведения, но те са твърде оптимистични и снизходителни към човешката природа..." Константин Г. Константинов ... |
|
"Татяна Попова е роден разказвач - тя не търси думите, те я намират. С привидна лекота изгражда образи и събития, чиито цветове си говорят като в огромен стенопис. В романа си тя ни води в свят, където реалното и магичното се сливат, а отношенията между учениците - които като учителка тя отлично познава - прерастват в битка между доброто и злото, омразата и любовта." Красимир Димовски "Алея на тебеширите ни връща в началото на века - времето на ледените сокчета и чатовете в mIRC, време, към което едно поколение вече изпитва носталгия, понякога твърде болезнена. А носталгията често ражда чудовища. Имаме ... |
|
"Пътят към рая започва в ада." Данте Рая е в капана на отчаянието: на 33 все още е без семейство, без собствен дом, а отскоро и без работа. Тя, която винаги е била амбициозна и уверена, изведнъж преживява нервен срив, който я запраща на дъното. Там няма много хора, готови да ѝ правят компания. Невинаги обаче нещата са такива, каквито изглеждат: понякога, за да се намерим, първо трябва да се изгубим. На рождения си ден Рая отправя пожелание: да се събуди до някого, когото обича. Тя ли криво се моли, Вселената ли криво я разбира, но не след дълго тя наистина се буди до любимо същество, само че... куче! ... |
|
Кръгов роман за любовта. Какво се случва с живота на хората, когато времето внезапно спре? Този роман разказва за съдбите на осем човека, които пандемията от ковид затваря за три месеца в Париж. Те са на различна възраст - художникът Балтазар е на 90 години, а Анна-Мария е на 22. Едни са родени в България, други са французи, някои от тях са семейство, други не се познават. Общото между тях е, че са свързани по някакъв начин с очертаното от разкошни липи авеню Версай. Това е случайност, освен ако не приемем, че съдбата често събира хората, защото има неизвестен план за тях. Екстремната ситуация ще ги постави в неочаквани ... |
|
"...хуморът - във всичките му разновидности не е нищо друго освен защитна реакция срещу понесена обида... "И за андъка мислех, че беше истинско олицетворение на живота, просто защото, за да излезеш от него, трябва да вървиш непрекъснато.""Живеем в абсурдни времена. Времена, в които средството се превръща в самоцел.""...човек трябва винаги да може да си поставя ограничения, които да не прекрачва - при цялата бушуваща страст...""...няма нищо по-хубаво от истината, колкото и налудностно да изглежда понякога..." Из книгата Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в град ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
"Брилянтната Биби е продължение на романа Хотел Морал две години след събитията в него. За тези, които не са чели Хотел Морал няма да е невъзможно да се ориентират в събитията, вероятно и ще придобият представа за образите, но е възможно да има известно объркване, поради което ще бъде предложен, как да кажа, бърз преразказ на романа, ако е възможно изобщо, на страницата на издателството, както и обяснение кой кой е и какъв е. Мирабел и Чимини, които се появяват в друга моя книга Амантес аментес, ще се появят и тук, но не е нужно читателят да е чел Амантес аментес, събитията там нямат почти нищо общо с тези тук. ... |
|
За тайната на словото, за живота по летопѐ. За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта ѝ е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата ѝ с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата ѝ, но и ... |
|
Животът на патологичния лъжец Мартин се преобръща на сто и осемдесет градуса, когато всичко рязко му е отнето от родителите му. Той ще направи и невъзможното да си възвърне сегашния статут, но битието и премеждията в Обеля 2 се оказват коренно различни от тези на улица Оборище."Вече за трети път хващам с периферното зрение как тъничкият и вълнясал врат се обръща, за да ми хвърли осъдителен поглед. Киселата му жена най-накрая вдига ръка към сервитьора, като ми е пределно ясно, че предстои да се входира официално оплакване срещу мен. Издишам дима от цигарата в масата, за да се разпръсне във всички посоки, и си паля ... |
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. На български е издал шест стихосбирки и три романа. Неговата пиеса Чува ли ме някой печели наградата на Европейска фондация Емиграция, реализирана на сцената на Червената къща през 2008 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Носител е на световни ... |