Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
Нокомис е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани. Една книга откровение за изкуството да се разделяш. С хора, вещи, събития, идеи... и най-вече с илюзиите, които сами си създаваме по пътя на духовното израстване."Книги като Нокомис ... |
|
На култово столично кръстовище се пресичат и преплитат съдбите на петима души. Общото, което ги свързва, е премълчаното минало и настояще. Темите табу в държавата, обществото и личния живот са мутирали в травми, чието преодоляване става възможно чрез закъснялото им споделяне. Петте кьошета е роман за мълчанието, което е обрекло на самота две жени, трима мъже и техните близки. Събирането на многобройните житейски епизоди, подобно на реденето на труден пъзел, възстановява целостта и хармонията на романовите персонажи, а библейският рефрен "няма нищо тайно, което да не стане явно", вещае жадуван катарзис и ... |
|
Книгата съдържа 2 произведения - Ничиите деца на България през моите очи на Теодора Пенева и Съдба на дете на Ивайло Митев. ... "Ние сме създатели на света, описан тук. Създаден с нашето участие и безучастие. С нашето решение да подкрепим хората, които се борят за оцеляване, или да продължим, както досега - без да ги виждаме, без да ги чуваме, без да сме част от техния свят. Те са отхвърлени от всички: родители, държава, общество..." Из книгата Ничиите деца на България през моите очи е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след ... |
|
Обръщате ли достатъчно внимание на тялото си? Грижите ли се за него толкова често, колкото за вещите си? Отделяте ли му същото време и старание, както на работата си? Главният герой в тази книга води обикновен, спокоен живот. Майка на две прекрасни деца, любяща съпруга, верен приятел и отличен служител в българска компания. Започнала от най-начално ниво своята кариера, постепенно Ина става високо ценен професионалист, обичан и уважаван колега сред екипа. За близките си, тя е изключителен, вдъхновяващ и можещ човек. Един случаен ден Ина губи зрението си по време на работа. И светът, който е познавала дотогава, вече никога ... |
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
"Има книги, които регистрират величието на автора си, и книги, които регистрират величието на разказването. И винаги между тези две измерения стои човекът като център на литературата, човешкото като тема. За някои писатели това е достатъчно. Не и за Неда Зарева. За нея човекът отдавна не е граница (прочетете Седем гласа от тъмното ), а в романа ѝ, Гласът от светлината, свръхчовешкото идва като свръхпонятно. Затова твърдя, че Неда Зарева е различен писател. Тя притежава умението да направи от познатото непознато (и дори ново), да осмисли природата на невидимото, за да ни го покаже като очевидност. Но и това ... |
|
Пътят към Ада е осеян с добри намерения! Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план - да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка? Оказва се - всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони - заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в Ада, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се ... |
|
Книга с мултимедийно съдържание. ... Историята на Кравата ЕвроПенка разказва авантюрите на Penka the Cow. Разказ по истински случай за една българска крава, която предизвика много размисли, реакции и събития в родната си страна и в чужбина. Името ѝ се изговаря от нейното село, та чак до Европейския парламент. Чрез заимстване на множество кинематографски кодове, в серия от 50 рисунки е илюстрирана една история за чувства, медийна власт и административни правила. Кравата ЕвроПенка е труд с няколко нива на прочит - забавна история; мисъл за политическите промени в началото на XXI век; новите технологии - медии и ... |
|
Един екип е бърз колкото последния в него."Рокът е едно огромно приключение, той е моя живот. Никога не съм се съмнявал, че ще бъда рок музикант! Написах тази трилогия единствено и само с любов към това, което ме съхрани като човек, което ми помогна да бъда себе си. Както във всяко изкуство и тук има две страни - видима и невидима. Плочите, магнетофонните ленти, дисковете, клиповете и концертите са пред очите ни, но работата на екипите от техници, инженери и продуценти е напълно невидима. Бил съм и от двете страни, затова (в тази последна част на хрониките) реших да пратя един Екип на едно виртуално турне в една ... |
|
Продължение на житейската история на героя Али Дини от книгата Али Безсмъртния. ... Сънувах сън - видях как една черна мида потъва в морето. Видях я как се изгубва надолу в мрака на морската бездна, докато стига дъното и пясъкът нахлува вътре в нея. Видях как острите песъчинки раздират вътрешността на мидата и я превръщат в множество рани. И тогава видях как една ръка от небето се протяга чак до морското дъно и взема тази изгубена мида от дъното на океана. Видях как ръката издига мидата нагоре, и водата отмива пясъка от нея. И ръката я изважда чиста от морето и я понася към брега, и я оставя там. Видях как мидата променя ... |