"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." Павел Вежинов ... |
|
|
Кръгов роман за любовта. Какво се случва с живота на хората, когато времето внезапно спре? Този роман разказва за съдбите на осем човека, които пандемията от ковид затваря за три месеца в Париж. Те са на различна възраст - художникът Балтазар е на 90 години, а Анна-Мария е на 22. Едни са родени в България, други са французи, някои от тях са семейство, други не се познават. Общото между тях е, че са свързани по някакъв начин с очертаното от разкошни липи авеню Версай. Това е случайност, освен ако не приемем, че съдбата често събира хората, защото има неизвестен план за тях. Екстремната ситуация ще ги постави в неочаквани ... |
|
|
Роман за прозрението и надеждата. За личния бунт и визия за бъдещето. Главните герои са млади журналисти. Откриват отговори и идеи, пътувайки и в срещи със съдби. България, разбира се. Балканите, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Италия, Украйна... Колебаехме се за името на романа. Максим. Пътуване, както предложи редакторката; Любовите на Максим, срещите? Откритията? Социалната действителност? Или Максим Икономов, двадесет години по-късно? Понеже по звученето си книгата е като продължение на Нежната революция (в един том и второ издание в две книги, Издателство Захарий Стоянов ). Също като Нежната революция, ... |
|
|
Алекс е мъж на средна възраст, има жена, която го обича, двама непослушни близнаци и прилична кариера. Защо тогава е измъчван от безсъние и странни мисли? Какво се крие под безупречната на пръв поглед повърхност на живота му? Едно неочаквано пътуване до малко алпийско село в Германия, където пристига сам, за да посрещне своя четиридесет и четвърти рожден ден, ще преобърне съдбата му. Новите познанства ще помогнат на Алекс да изрови забравена травма от детството. Комичното и сериозното се преплитат в романа на Ваня Кралева така, както и в живота. Ваня Кралева е родена в София, където завършва английска гимназия. Има ... |
|
|
Съставители: Тенко Тенев, Димитър Бечев. ... Роман в спомени за Христо Карастоянов."Един от най-модерните писатели, които е раждал обетования Ямболски край. Всичко това ражда в душите ни онази болка, без която не можем. И надеждата, че нещата се случват в една и съща нощ, в един и същи ден, в един и същи век. Целият творчески живот на Христо Карастоянов бе отдаден на българската литература и култура. Остроумен белетрист, журналист, публицист и разказвач от висока величина, роден хуморист, поет с китара, драматург, карикатурист той имаше невероятната дарба да пресъздава пъстрия човешки свят с мъдро любопитство. ... |
|
|
"В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа Илюзионистът, а и към цялото си творчество - свободната воля. Тя прави човека различен от всяко друго творение, от всичко познато. Романът Илюзионистът е майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки. Но не това прави книгата уникална. Подобно на христологичния догмат от V век, художествените текстове на Недялко Славов не са проста сплав от поезия и проза, те са 100% поезия и 100% проза неслитно и неразделно. Изразните средства на Илюзионистът са завладяващи. Характерите са ярки до границата на поносимото. Чувството за хумор, което присъства ... |
|
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
|
Американски триптих е книга за незарасналите в нас рани и възможното или невъзможно изкупление. История за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност, разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Роман, в който търсенето на Черната Мадона - икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на Черно море - се превръща в проникновен разказ за докосващата сила на любовта и взаимното опрощение."Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
Нокомис е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани. Една книга откровение за изкуството да се разделяш. С хора, вещи, събития, идеи... и най-вече с илюзиите, които сами си създаваме по пътя на духовното израстване."Книги като Нокомис ... |
|
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
Книги 
