"Принц е вторият роман на писателя Валентин Меламед. Авторът е много сладкодумен разказвач, честен и откровен биограф на времената, които е преживял, на събитията, които описва, защото не е само техен свидетел, но и пряк участник в тях. Това обяснява предпочитанията му към реални, а не измислени сюжети, към истински житейски случки и откровени любовни истории. Принц е безпределно искрено, безхитростно, художествено четиво, достъпно за широк кръг читатели, които харесват автори с ироничен и самоироничен стил на изложение. Както в романа Бригадата, и тук В. Меламед редува саркастични сцени от социалистическото ни ... |
|
|
"В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа Илюзионистът, а и към цялото си творчество - свободната воля. Тя прави човека различен от всяко друго творение, от всичко познато. Романът Илюзионистът е майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки. Но не това прави книгата уникална. Подобно на христологичния догмат от V век, художествените текстове на Недялко Славов не са проста сплав от поезия и проза, те са 100% поезия и 100% проза неслитно и неразделно. Изразните средства на Илюзионистът са завладяващи. Характерите са ярки до границата на поносимото. Чувството за хумор, което присъства ... |
|
|
"Какво може да събере в един художествен свят филма Коса, романа По пътя, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа Жив. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения - с разгневена доброта." Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, ... |
|
|
София в годините на зрелия социализъм. Група бивши съученици от столична гимназия в Лозенец споделят обща бохемска компания и заедно преживяват както драматичните си интимни истории, така и своите малки форми на съпротива срещу нормата - идеологическа и морална. А сърцето на този разнороден приятелски кръг е Коко Бохема - роден артист и неустоим красавец, неприспособим към режима, обладан от мечтата за Ориент Експрес, отвеждащ отвъд границата. Една експресивно разказана история, изпълнена с въздигащи и принизяващи човешките страсти, ненаситна любов и предателства, нанизани на нишката на документални събития. Роман за ... |
|
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
|
Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с Големия енциклопедичен речник Ларус и Малкия Ларус на добрите обноски, студентката по кино в Лион открива страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към момичетата от Изтока. Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на ... |
|
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
|
Колко дълга е фотолентата, която свързва двама души? Колко кадъра са необходими, за да поберат една любов, обречена да пропътува разстоянието между два континента, една дълго пазена тайна, мелодията на една цигулка с мисия и няколко листчета, на които четирима гимназисти някога са записали своите пророчества?"Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го ... |
|
|
"...хуморът - във всичките му разновидности не е нищо друго освен защитна реакция срещу понесена обида... "И за андъка мислех, че беше истинско олицетворение на живота, просто защото, за да излезеш от него, трябва да вървиш непрекъснато.""Живеем в абсурдни времена. Времена, в които средството се превръща в самоцел.""...човек трябва винаги да може да си поставя ограничения, които да не прекрачва - при цялата бушуваща страст...""...няма нищо по-хубаво от истината, колкото и налудностно да изглежда понякога..." Из книгата Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в град ... |
|
|
"Има книги, които регистрират величието на автора си, и книги, които регистрират величието на разказването. И винаги между тези две измерения стои човекът като център на литературата, човешкото като тема. За някои писатели това е достатъчно. Не и за Неда Зарева. За нея човекът отдавна не е граница (прочетете Седем гласа от тъмното ), а в романа ѝ, Гласът от светлината, свръхчовешкото идва като свръхпонятно. Затова твърдя, че Неда Зарева е различен писател. Тя притежава умението да направи от познатото непознато (и дори ново), да осмисли природата на невидимото, за да ни го покаже като очевидност. Но и това ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. На български е издал шест стихосбирки и три романа. Неговата пиеса Чува ли ме някой печели наградата на Европейска фондация Емиграция, реализирана на сцената на Червената къща през 2008 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Носител е на световни ... |
|
|
Една история, разказваща за човешката слепота, облечена в его и предразсъдъци. Описваща незаздравели рани, облечени в човешките тела на хора, търсещи щастието си. Докосваща история за душата, за смирението и трънливия път към личното спасение на човешката същност. Амелия е млада жена, бореща се с травми от детството си, но същевременно стремглаво търсеща любовта, която винаги е отсъствала от живота ѝ. Съдбата я отвежда по различни пътища, които трябва да извърви. Едни от тях ще оставят горчиви уроци, други ще я накарат да ги вкуси като лечебна отвара. С кого точно решава съдбата да я срещне, какво има да изживее, ... |
Книги 
