В свят, в който затрупаната от сняг природа крие от човешките очи своите тайни, Дървеният костюм ни повежда по следите на една история, която никой не иска да разкаже докрай. В безлюдни села, сред хора, останали в периферията на живота, един труп без име става причина за абсурдна и зловеща одисея. През студа, мълчанието и мнимата загриженост на властта, Милко Корабов и неговият непоклатим спътник, художникът Статулов, ще трябва да разберат не само кой е починалият, но и какво всъщност значи да си жив. Сурова, пропита с черен хумор и пронизваща тъга, тази история е портрет на една реалност, която уж всички познаваме, но ... |
|
|
"На някого романът може да се стори краен заради ситуациите, в които част от героите попадат, заради морала, възгледите и религиите, които изповядват, заради думите, които си разменят. Друг може да открие шизофренична разнопосочност, депресираща тревожност, както и че в крайна сметка нещата няма как да не дойдат на мястото си. Освен ако вече не са там просто защото любовта и омразата, прегрешението и наказанието са в непрекъснато движение и заемат причудливи форми. Всеки би имал основание за вижданията си, зависи от способностите му да тълкува и усеща прочетеното. Още повече че на литературното поле всяка правота е ... |
|
|
Поглед е дебютната книга на Елена Николай. Историите в нея са родени от внезапната среща със загубата. Авторът разглежда честно последствията от тази загуба, начините, през които ние всички се справяме с нея и действията, които ни помагат да я осмислим. Пътят за възприемането на загубата е такъв, какъвто Елена Николай го е представила. Той често е криволичещ и води героите на автора до необичайни и неочаквани места. Той често е трънлив и труден, но като че ли всички грешки, които правят, помагат на героите да продължат в правилната посока. Елена Николай често дърпа килима изпод краката на героите си, за да могат те да ... |
|
|
"Нямаше защо да поглежда към телефона си. Знаеше, че е точно шест часа. От години беше го курдисала този свой биобудилник и, слава Богу, все още работеше и то безотказно. Със замах отхвърли от себе си олекотената завивка и рязко се изправи на крака без да дава шанс на мозъка си, още неотърсил се от нощното препускане из интернет пустинята, да повлияе или промени решението ѝ. Сутрешният крос бе категорично и неотменно фиксиран елемент на ежедневието ѝ. Казваше, когато някой я питаше, че той е вторият ѝ навик след дишането. Без да се помайва Сабине навлече анцуга си, облече отгоре леката грейка с ... |
|
|
Съставители: Тенко Тенев, Димитър Бечев. ... Роман в спомени за Христо Карастоянов."Един от най-модерните писатели, които е раждал обетования Ямболски край. Всичко това ражда в душите ни онази болка, без която не можем. И надеждата, че нещата се случват в една и съща нощ, в един и същи ден, в един и същи век. Целият творчески живот на Христо Карастоянов бе отдаден на българската литература и култура. Остроумен белетрист, журналист, публицист и разказвач от висока величина, роден хуморист, поет с китара, драматург, карикатурист той имаше невероятната дарба да пресъздава пъстрия човешки свят с мъдро любопитство. ... |
|
|
Продължение на житейската история на героя Али Дини от книгата Али Безсмъртния. ... Сънувах сън - видях как една черна мида потъва в морето. Видях я как се изгубва надолу в мрака на морската бездна, докато стига дъното и пясъкът нахлува вътре в нея. Видях как острите песъчинки раздират вътрешността на мидата и я превръщат в множество рани. И тогава видях как една ръка от небето се протяга чак до морското дъно и взема тази изгубена мида от дъното на океана. Видях как ръката издига мидата нагоре, и водата отмива пясъка от нея. И ръката я изважда чиста от морето и я понася към брега, и я оставя там. Видях как мидата променя ... |
|
|
"Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори ще изкрещи, няма да има кой да чуе! Благодарение на всички вас, едно или повече български бездетни двойки ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото. Моля, помогнете!" Ивайло Митев ... |
|
|
София в годините на зрелия социализъм. Група бивши съученици от столична гимназия в Лозенец споделят обща бохемска компания и заедно преживяват както драматичните си интимни истории, така и своите малки форми на съпротива срещу нормата - идеологическа и морална. А сърцето на този разнороден приятелски кръг е Коко Бохема - роден артист и неустоим красавец, неприспособим към режима, обладан от мечтата за Ориент Експрес, отвеждащ отвъд границата. Една експресивно разказана история, изпълнена с въздигащи и принизяващи човешките страсти, ненаситна любов и предателства, нанизани на нишката на документални събития. Роман за ... |
|
|
Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с Големия енциклопедичен речник Ларус и Малкия Ларус на добрите обноски, студентката по кино в Лион открива страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към момичетата от Изтока. Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
"Има книги, които регистрират величието на автора си, и книги, които регистрират величието на разказването. И винаги между тези две измерения стои човекът като център на литературата, човешкото като тема. За някои писатели това е достатъчно. Не и за Неда Зарева. За нея човекът отдавна не е граница (прочетете Седем гласа от тъмното ), а в романа ѝ, Гласът от светлината, свръхчовешкото идва като свръхпонятно. Затова твърдя, че Неда Зарева е различен писател. Тя притежава умението да направи от познатото непознато (и дори ново), да осмисли природата на невидимото, за да ни го покаже като очевидност. Но и това ... |
|
|
"Роман за съзряването и самостоятелния път през стаите на порастването. За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно е несвободата. Емануил А. Видински извиква от колективното ни детство мощен индивидуален път. Към голямата литература." Йорданка Белева "Дом за начинаещи е впечатляващо завръщане в началото на едно юношество, много различно от това на повечето от нас. Но колкото и да е различно, емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват начинаещите, са всеобщи, а тъкмо това е тъканта, от която се състои този увлекателен роман. Той може да се чете и в автобиографичен ключ, но ... |
Книги 
