"...Приближих я. Жената беше стара, стара... Наметната с нещо като протрит чул... Като купчина на пътя до голям камък беше тая жена. Отдалеч не личи, че е човек на пътя. Една китка росни лилави маргарити имаше в скута си. – На вземи това - и ми подаде цветенцата. – Като стигнеш там, шъ легнеш с главата си върху им. Ей натам 'шъ вървиш. Само направо. Покрай кривите брястове. Вървиш, вървиш, не спираш. Шъ дойде пред тебе скала. Там извира вода. Ей на, така изведнъжка. Пий малко и съ не избърсвай. Скрито е. Не съ вижда веднага това дето търсиш. Има вляво черен смърч после едни струпани обли камъни, от вода въргаляни. ... |
|
|
"След романите, посветени на философските и социални проблеми на ежедневието, сега авторът ни отвежда към сложния и трансцедентен свят на човешката психика. Романът е разказ за най-трудната битка, която човек може да поведе - битката със самия себе си, със собственото си Аз. Повествованието разкрива незавидната съдба на един млад мъж, принуден да води нескончаема борба с "демоните", които възникват в неговото подсъзнание, за да превърнат живота му в низ от стресови ситуации и преживявания." Роза Боянова Стойчо Биячев е роден на 15 май 1935 г. в град Бургас. Доктор е на техническите науки. През 1997 ... |
|
|
"За кого пише Атанас Стойчев? Отговорът е лесен - авторът обожава да започва книгите си с посвещения, с които да се освободи от отговорност, в стил Използвай на свой собствен риск. В тази книга има даже две - на целия род до седмо коляно; на приятелите, с които останахме приятели; на приятелите, с които се разделихме; на онези, с които не станахме приятели и също така на познати, които няма да се познаят в нея и на непознати, които ще се познаят. Така че, дори да имате късмета да не сте му роднина, със сигурност може да се откриете в посвещението и да бъдете спокойни, че пише за вас. И точно това ви е грешката - не ... |
|
|
Спасение е разказ за изгубената, изстраданата и намерената Любов, но не само. Любовта спасява телата, душите и живота ни. Връща ни към нас самите и към смисъла от съществуването ни. Любовта във всичките ѝ измерения е най-великата и най-спасителната човешка емоция. Спасение не е класически роман със завръзка, кулминация и развръзка. Сюжетът се заплита около една ненавременна, безсмислена и неразгадана смърт на млад мъж, събитията преди и след нея. В едри щрихи са преплетени две любовни истории, а времевата рамка е разгърната в периода от късния социализъм до наши дни. През потока на съзнание на една жена и двама ... |
|
|
Отвъд честта и чувствата е роман-сага, вдъхновен от страната на изгряващото слънце. Тук различни истории се разгръщат и преплитат под печата на едно съдбовно обещание, разтапящо чувства и убеждения, разтварящо се като лотос в мъдростта на малките неща. В една съвременна и забързана Япония, изпълнена с болезнени проблеми, като на забавен кадър се преплитат човешки съдби, житейски дилеми, социална изолация, скрити чувства, въпросът за честта и човешките взаимоотношения, които са пренаситени от тежестта на традициите. Когато традицията повелява въздържание на емоциите, любовта и саможертвата по един удивителен начин остават ... |
|
|
"Да не търсиш дъното, слизайки в Глъбта на Незнанието; да останеш в Нея, сам творейки безкрайността ѝ; дори тогава, когато от звука на сърцето ти остане само неговото ехо, да продължаваш да твориш, очаквайки да чуеш новия звук - това е, което трябва да спориш, задавайки си въпроса за смисъла на живота и смъртта. Единствено това..." Из книгата ... |
|
|
След сборника с разкази Изгубени вещи сега Алберт Бенбасат ни предлага един проникновен автобиографичен роман, наречен от самия него вехтошарски. Роман, който с лекота превръща виденията от миналото в значими обобщения. Когато големите станат малки е деликатно поднесен разказ за детството, поглед към случките и събитията, свързани с героя от появата му на този свят до завършването на прогимназията. Сюжетът се разгръща върху широк социално-битов и политически фон през 50 -те и 60 -те години на XX век, пречупен през фокуса на детското възприемане, но пряко участващ в битието и на останалите персонажи. Парадоксите и ... |
|
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант, Къщата с ангелите, Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея& ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
|
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
|
"Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност,но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че през очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества. Сюжетът: годината е 1976г. млад лекар, гинеколог от Александровска болница в София, получава нареждане от Централния бригадирски щаб да поеме командването на студентска есенна бригада за събиране на реколта. В същото село, заедно със студентите медици, ... |
Книги 
