Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Една екстраординерна книга: една притча-мистерия. Специално трябва да се подчертаят езикът, на който говори романът, и ритъмът, тътенният ритъм, който го движи. Става дума за опряла се на мускул и жила, здраво изградена проза, даваща глас на много специфична визия. Трудно е посочването на точен неин аналог в нашата култура. От перспективата на литературната тъкан следва обаче да се забележи, че става дума за висока литература, вписана в неслучайна традиция." Проф. Георги Каприев "Заради таланта, ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
„Смисълът е прокажен на въртележка. Разлетява се, докато се забавлява! Това е трети пореден опит да събера парчетата, пръскани през годините по бележници, салфетки, апострофи и вметки в разговори, но най-вече в социалните мрежи. Няма как да не се получи нещо като творението на д-р Франкенщайн. Вероятно чудовищен е всеки човешки опит да създадем нещо от парчетата и да възстановим смисъла, който Творецът е вложил в Сътворението. А може би изобщо няма смисъл? Може би всеки въпрос за смисъла опира до въпроса има ли смисъл да си го задаваме? Може би смисъл е думата, с която наричаме жалките си опити да поразчистим наоколо и ... |
|
|
Сказание за обич нетленна."... И внезапно изумявам: как е възможно да летя по този начин, да дишам - отвъд всякаква атмосфера? Да мисля! Но аз съществувам, разсъждавам, жив съм - повече от всякога, колкото и да е странно. И се нося в пространството. Пламтящото кълбо - моята родна планета Земя - се смалява, превръща се в огнена точка, която се стопява, избледнява, изчезва. Като че ли вече нямам тяло, а същевременно се разсейвам в пространството, придобивам космически размери. Бродя като някакъв огромен облак с шеметна скорост. Напускам слънчевата система, край мен прелитат планети, звезди, цели галактики. И по-точно ... |
|
|
Райна Маркова е автор на сборника разкази "Пого" (1999) и романите "Фани по опасните пътища на светлината" (2001) и "*.log" (2006). През 2004 издателство "Музика" публикува в неин превод "Океан от звуци" - култовата книга на Дейвид Туп за ембиънт музиката. Интересите на Райна Маркова в областта на експериментална музика са довели до редица текстове и преводи на тази тема. Премиерата на нейния първи опит в радиодраматургията, пиесата "Плутон", е на 27 януари, 2008 в ефира на БНР. От декември, 2006 води колонката мрежа/паяжина във в. "Култура". ... |
Книги 
