Книгата разказва за Сатаната, който преди много векове създава собствена нация и проследява нейното развитие. Това е история за съдбите на много хора, нации и държави, погледнати през призмата на философията, морала и етиката. Книга с драма, дълбоки мисли и дилеми, за вечната борба между Бог и Злото. Човечеството има история, историята има човечност. Книгата е смесица от мрак и светлина, от надежда и безнадеждност - като самия живот. Тя разтърсва ума ви и ви задава фундаменталния въпрос: "На чия страна сте?". ... |
|
|
Романът "Разсдвоение" е написан в руслото на почти непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на кораб, реплика на Титаник, плаващ между артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и възприятия. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, подсилен от обречеността на кораба, заника на модерните идеи и изтлялото упование в науката. Сюжетните нишки се заплитат в логически ключ, сигнализиран в беседите между прочути мислители, исторически фигури, художници и музиканти. Разказът израства върху реални епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас ... |
|
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
|
"Насладата от романа Звездопад на Зорница Джоринска мога да сравня с посещение в красива паралелна вселена, от която пазим несъзнаван спомен. Героите в него, принудително затворени в тесен кръг поради пандемията, усвояват настоящето опипом, с внимателни стъпки и изведнъж се хвърлят презглава в коварния мрак на непростеното минало. Това е техният начин да се свържат здраво помежду си в стремежа им нищо да не увреди съвършения свят, чието равновесие с толкова любов поддържат. И да оцеляват. Заедно с изкуството, тяхна котва в живота им, с което не се разделят нито за миг. Книга за ценители, книга за размисъл и ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
Лавина е роман за човешките взаимоотношения, за страховете, за приятелството и любовта, разказан ни през погледа на група алпинисти. С голямо майсторство Блага Димитрова ни рисува величието на планината, разказва ни за страстта на катерачите към адреналина и за желанието им да я покорят, да влязат в досег с висините. Блага Димитрова ни повежда към една вселена от дълбоки чувства и силни усещания, които се изсипват над нас като лавина. Залива ни усещане за радост, тъга, страх, еуфория, изнемога... без значение дали сме стъпвали някога в планината или не. Лавина е роман, който отваря сетивата ни за красивото, за ... |
|
|
Националната сигурност се крепи на четири стълба - икономика, дипломация, военна мощ и информация. Неотменимата основа на всяка държава обаче е справедливостта. А в България управляват джуджета в политиката и великани в краденето. ... |
|
|
Можеш да избягаш от всичко, но не и от болката. В далечна Камбоджа един мъж мисли, че е успял да прекъсне всички връзки с миналото. Но то го застига непоколебимо. Баща му е починал. Викът на кръвта в него е по-силен от желанието му да остане там, където си има съпруга, където чака дете и всичко изглежда сигурно и подредено. Завръщането му в България трябва да е кратко, по възможност и почти анонимно. Не му трябва никого от стария му живот, достатъчно е да се погрижи за майка си в този тежък момент. Но миналото го е очаквало търпеливо и го сграбчва. Тук необикновеното заболяване, от което е страдал цял живот, отново го ... |
|
|
Лицата на неродените пеперуди е книга за един невидим в нашето общество свят - светът на домашното насилие. Книга, в която всяка история е самостоятелна вселена. Нечия вселена. Главната героиня Адриана е просто свързващото звено, опитващо се да разбере смисъла на съществуването. Това е един калейдоскоп от съдби на хора, "интимно" притиснати в обятията на насилието. Представени без разсъждения. Просто такива, каквито са. Една разхвърляна книга. Като Живота."Още от първите редове сякаш някой те хваща за гърлото и рязко те разтърсва. Поемаш дълбоко въздух и продължаваш. Образите, картините, световете се ... |
|
|
Съкровени, чувствени, изстрадани истории за неуловимия дух на Жената през погледа и душата на мъжа. Нестандартни герои и съдби, нестандартни вълнения и чувства, нестандартни сюжет и фабула, които движат действието в паралелни линии, които се пресичат и от сблъсъка им лумва пламък, който гори душата. Непредвидим и непонятен пъзел, който се реди ред по ред до последния абзац. Надежди и мечти, страхове и болка, мистика и тайнство, история, която кънти и резонира в душата дни наред. ... |
|
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
Книги 
