След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход. При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Уважаеми читателю, мисля си, че животът вече е прекалено преситен с виртуалност. Според мен разказването - независимо от формата и жанра - е като добрата проповед в черквата. Ако е затрогващ този разказ, (а аз съм неспасяем романтик) ако хората имат нужда от него и някак си се пречистват, след като го прочетат, то тогава от него има смисъл. Колкото до книгата - това е опит за снимка на нравите в България през 80-те години, в края на чезнещия вече социализъм, но, за жалост не и на неговия манталитет. Той е в ... |
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
Делото Чернобил от 1990 г., изграждането на най-помпозната галерия на Балканите, "която е трябвало да мери снага само с Лувър и Прадо" край Правец, длъжностни присвоявания на министри и министър-председатели от времето на социализма, престъпници, източвали десетки милиони левове от бюджета ДДС, банковите водовъртежи от края на деветдесетте години - това са само част от случаите, които авторът лично е разследвал и за които разказва в своите Спомени и размисли. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |