Философското удивление. Една история на философията

Настоящото произведение не е традиционна история на философията. Ще се опитам единствено да покажа въз основа на няколко подбрани примера в повече от двехилядигодишната история на западната мисъл как и по отношение на какво някои хора са били обхванати от удивление, удивлението, от което се ражда самата философия.

Какво е било естеството на това удивление, при какъв случай се е проявявало? Как е било изразявано?
Тук не е възможно да се очертае последователна следа, да се състави относително пълно изложение. Съзнателно ще подбера и ще се придържам към няколко отправни точки, няколко обрати на мисълта, няколко привилегировани момента, когато един по-нов или по-наивен поглед е извадил на бял свят няколкото съществени въпроса, които оттам насетне непрестанно се поставят, стига само да не се отстъпва от тях и да не се прикриват с празнословие или баналност.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Предговор
Школата от Милет (ок. 600 г. пр.н.е.)
Йонийска школа и Елеатска школа: Хераклит (ок. 550-480 г. пр.н.е.) и Парменид (ок. 500 г. пр.н.е.)
Зенон (ок. 490 – 430 пр.н.е.) и атомистите
Сократ (470 – 399 пр. н.е.)
Платон (427 – 347 пр.н.е.)
Аристотел (384 – 322 пр.н.е.)
Епикурейците (IV и III в.пр. н.е.)
Стоиците (III в. пр.н.е.)
Свети Августин (354 – 430 н.е.)
Средновековната философия
Тома Аквински (1225 – 1274)
Ренесансът (XV и XVI век)
Рьоне Декарт (1596 – 1650)
Спиноза (1632 – 1677)
Лайбниц (1646 – 1716)
Английският емпиризъм
Имануел Кант (1724 – 1804)
От Кант до немския идеализъм
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 – 1831)
Огюст Конт (1789 – 1857)
Карл Маркс (1818 – 1883)
Зигмунд Фройд (1873 – 1939)
Анри Бергсон (1859 – 1941)
Сьорен Киркегор (1813 – 1855)
Фридрих Ницше (1844 – 1900)
След Киркегор и Ницше
Едмунд Хусерл (1859 – 1938)
Мартин Хайдегер (1889 – 1976)
Карл Ясперс (1883 – 1969)
Философията днес