От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
|
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония против клаузите на Берлинския договор, който ги остави отново под османска власт и ги отдели политически от братята им в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. При потушаването на това въстание около 40 000 българи напускат родните си места и бягат в свободна България. Бежанските потоци от македонските области, останали под властта на султана, не престава и след това. Те се проявяват и засилват след всяка революционна проява, ... |
|
|
Обединила под властта на султана десетки племена и народности, в първите години на ХХ в. Турция се раздира от вътрешни икономически, религиозни и национални противоречия. Центробежните стремежи на народностите, влизащи в състава на Османската империя, намират опора и поддръжка от своите сънародници във вече изградилите собствена държавност Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Във всяка от тези държави Турция вижда враг, посягащ на целостността на нейната територия – точно по същия начин, по който всяка от тях на свой ред вижда в Турция своя изконен враг, вековния угнетител на християнските народи. Малките ... |
|
|
Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България". Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе. По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в ... |
|
|
В книгата се разглеждат усилията на българската дипломация начело с Атанас Буров за намирането на изход от задушаващата международна изолация на България след катастрофалните войни (1912-1919) и последвалите ги вътрешни опустошителни граждански стълкновения (1919-1925). Проследяват се драматичните перипетии на преговорите за сключването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и за постигнатите облекчения по изплащането на репарационните задължения. На този фон са очертани трудните взаимоотношения на България със съседните балкански страни и с водещите европейски държави. Изтъкнати са усилията на правителството да ... |
|
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
