store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Първа любов и други повест...
Начало   Книги    ...    ...    Класически рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Първа любов и други повести


Иван Сергеевич Тургенев

Цена:  22.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 15-06-2021 г., Сряда 16-06-2021 г. или
Четвъртък 17-06-2021 г.
Продукт#218783
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена16-02-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаТвърда
Страници440
Размери13.00 / 20.90 / 3.00 cm
Тегло0.395 kg
EAN9786190201618
ISBN9786190201618
  • Описание
  • Откъс от книгата
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са обединени от темата за любовта: прелестна, вдъхновяваща, съдбовна, разтваряща неведомите дълбини на човешката душа. Техният духовен център са емблематичните "тургеневски момичета": своенравни и всеотдайни, разкрепостени и раними, романтички, следващи сърцето си, а не закостенелите обществени норми.

Естетическата наслада от тези малки шедьоври за щастието, дълга, егоизма и саможертвата е безспорна - това е най-изящната и живописна проза в руската класическа литература. Както и удивителното писателско новаторство и смелостта на един от големите писатели от втората половина на XIX век.

Иван Сергеевич Тургенев (1818 - 1883) е руски писател. Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.
"Тогава бях към двайсет и пет годишен - подзе Н.Н. - много стара история, както виждате. Току-що бях се почувствал свободен и заминах в странство не за да се "дооформя", както се казваше тогава, а просто да видя свят. Бях здрав, млад, весел, парите ми нямаха свършване, още не знаех що е грижа - не му мислех за нищо, правех каквото си ща, с една реч, процъфтявах. Тогава и наум не ми идваше, че човекът не е растение, та дълго да процъфтява. Младостта се храни с позлатени курабийки и си мисли, че това е то, хлябът насъщен; а може да дойде време хлебеца да си изпросваш. Но да не умуваме напусто.

Пътешествах без цел и без всякакъв план; спирах навсякъде, където ми харесваше, и начаса тръгвах пак на път, щом закопнеех да виждам нови лица - именно лица. Интересуваха ме само и единствено хората; не можех да търпя импозантни паметници и забележителни сбирки; само видът на лон-лакея беше достатъчен, за да ме обземе тъга и злоба; едва не откачих в дрезденския "Грюне-Гевьолбе". Природата ми действаше изключително силно, но не обичах тъй наречените ѝ красоти - дивни планини, урви, водопади; не понасях да ми се натрапва, да ми пречи. Ала живите, човешките лица - приказките на хората, движенията, смехът им - без това не можех. Сред навалицата винаги ми беше леко и радостно; весело ми беше да вървя накъдето отиват другите, да викам, когато другите викат, и в същото време обичах да гледам как същите тези други крещят. Беше ми забавно да наблюдавам хората... че дори и не ги наблюдавах - изучавах ги с някакво радостно и ненаситно любопитство. Но ето че пак се отклоних.

И тъй, преди двайсетина години живеех в малкия немски градец З., на левия бряг на Рейн. Търсех усамотение: наскоро сърцето ми бе наранено от една млада вдовица, с която бях се запознал на баните. Тя беше много хубава и отракана, кокетничеше с всички - и с мен, грешния, - отначало дори ме насърчаваше, а после жестоко ми се подигра, като ме пожертва за един червенобузест баварски лейтенант. Право да си кажа, сърдечната ми рана не беше много дълбока; но сметнах, че е редно да се отдам за известно време на печал и самота - с какво ли не се залисва младостта! - и се заселих в З. Градецът ми хареса с това, че бе разположен в подножието на два високи хълма, със старинните си стени и кули, вековните липи, стръмния мост над бистрата рекичка, която се вливаше в Рейн, а най-вече с хубавото тамошно вино. По тесните улици вечер, току след залез слънце (беше през юни), се разхождаха гиздави светлокоси немкини и като срещнеха чужденец, изричаха със сладко гласче: "Guten Abend"! - а някои не се прибираха дори и след като луната се издигнеше над островърхите покриви на старите къщи и дребните камъни на уличния паваж ясно се очертаеха под неподвижните ѝ лъчи. Обичах да скитам по това време из града; луната сякаш се вторачваше в него от чистото небе, градът усещаше този поглед и се възправяше трепетно и кротко, цял облян от светлината ѝ, тази безметежна и в същото време тихо вълнуваща душата светлина.

Златистият петел на високата готическа камбанария слабо блещукаше; със същия златист отблясък трептяха струйки по черния гланц на рекичката; тънки свещици (немецът е пестелив!) скромно мъждукаха в тесните прозорци под аспидните покриви; асмите тайнствено подаваха завитите си мустачки иззад каменните огради; нещо притичваше в сянката край старинния кладенец на триъгълния площад, внезапно се разнасяше сънливото изсвирване на нощния пазач, глухо ръмжеше добродушно куче, а въздухът направо те галеше по лицето и липите ухаеха така сладко, че гръдта неволно дишаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а думата "Гретхен" - дали възклицание, дали въпрос – сама ти идваше на устата.

Градецът З. е разположен на две версти от Рейн. Често ходех да гледам величавата река и пресилено бленувайки за коварната вдовица, прекарвах дълги часове на каменната пейка под един самотен огромен ясен. Малка статуя на Мадоната с почти детско лице и червено сърце, пронизано от мечове, печално надничаше през клоните му. На отсрещния бряг се намираше градецът Л., малко по-голям от този, в който бях се заселил. Една вечер седях на любимата си пейка и гледах ту реката, ту небето, ту лозята. Пред мен белоглави момченца се катереха по една лодка, измъкната на брега и обърната с насмоления си тумбак нагоре. Корабчета тихо се гонеха с леко издути платна; вълните, едва надигайки се, се плъзгаха и отминаваха с тих ромол. Изведнъж до мен долетя музика и аз се ослушах. В град Л. свиреха валс; контрабасът отсечено жужеше, цигулката приглушено извиваше, флейтата пискаше бойко.
– Какво става? - попитах приближилия се към мен старец с плисиран жакет, сини чорапи и обуща с катарами.
– Ами – отговори ми той, след като премести мундщука на лулата си от единия край на устата в другия – студенти от Б. са дошли на комерш.
"Я да го видя тоя комерш - помислих си, - тъкмо не съм ходил в Л." Намерих лодкар и поех към другия бряг.

Може би не всеки знае какво е комерш. Това е специален тържествен гуляй, на който се събират студенти от един край или братство (Landsmannschaft). Почти всички участници носят отдавна установеното облекло на немските студенти: куртки като хусарски мундир, високи ботуши и малки шапчици с определени цветове на околожките. Студентите се събират обикновено към обед под председателството на сеньор, тоест старейшина, и пируват до сутринта, пият, пеят песни, Landesvater, Gaudeamus, пушат, ругаят филистерите; понякога наемат оркестър. Точно такъв комерш беше започнал в Л. пред малкия хотел с фирма "Слънце", в градина, от която се излизаше на улицата. Над самия хотел и над градината се вееха знамена; студентите седяха по масите под окастрените липички; грамаден булдог се беше изтегнал под една от масите; по-настрана, в обвита с бръшлян беседка музикантите усърдно свиреха и се подкрепяха с бира. На улицата, пред ниската ограда, беше се насъбрал доста народ: почтените граждани на градеца Л. не искаха да пропуснат случая да позяпат нетукашните гости. И аз се вмъкнах в тълпата на зрителите. Беше ми весело да гледам лицата на студентите; техните прегръдки, възклицания, невинното кокетничене на младостта, пламналите погледи, безпричинният смях - най-хубавият смях на света, цялото това радостно кипене на младия свеж живот, този устрем - накъдето и да е, само да е напред, тази добродушна безгрижна волност ме трогваше и разпалваше. "Дали да не отида при тях?" - питах се аз...
– Ася, стига ли ти? - внезапно изрече зад мен мъжки глас на руски.
– Още малко - отвърна друг, женски глас, на същия език.

Бързо се обърнах... Погледът ми падна върху красив младеж с фуражка и широка куртка; държеше под ръка невисока девойка със сламена шапка, която закриваше цялата горна част на лицето ѝ.
– Руснаци ли сте? - неволно се изплъзна от устата ми. Младежът се усмихна и промълви:
– Да, руснаци.
– Никак не очаквах... в такова затънтено място... – подзех аз.
– И ние не очаквахме - прекъсна ме той. - Какво пък? Толкова по-добре. Позволете да се представя: казвам се Гагин, а това е моята... - той се запъна за миг - моята сестра. А вашето име, ако позволите?

Казах го и ние се заговорихме. Научих, че Гагин, пътешествайки като мен за собствено удоволствие, преди седмица се отбил в градеца Л. и заседнал в него. Право да си кажа, не обичах да се запознавам с руснаци в чужбина. Различавах ги дори отдалеч по походката, по кройката на дрехите и преди всичко по израза на лицата им. Самодоволен и презрителен, често заповеднически, той внезапно ставаше предпазлив и плах... Човекът изведнъж се напрягаше, очите му неспокойно шареха... "Майчице! Не послъгах ли, не ми ли се подиграват?" - сякаш казваше този забързан поглед... След миг лицето му отново излъчваше достолепие, нарядко сменяно от тъпо недоумение. Да, избягвах руснаците, но Гагин веднага ми хареса. Има на света такива честити лица: всекиму е драго да ги гледа, те като че ви греят или галят. Гагин имаше тъкмо такова лице, незлобиво, благо, с големи жалостиви очи и свилени къдрави коси. Говореше така, че дори без да виждате лицето му, само по звука на гласа му чувствахте, че се усмихва.

Девойката, която бе нарекъл своя сестра, от пръв поглед ми се стори доста миловидна. Имаше нещо своеобразно, особено, в чертите на възмургавото ѝ кръгло лице с малък тънък нос, почти детски бузки и черни светнали очи. Беше грациозно сложена, но сякаш още не напълно развита. Никак не приличаше на брат си.
– Искате ли да наминете при нас? - каза ми Гагин. - Струва ми се, че се нагледахме на немците. Нашите, наистина, щяха да счупят стъклата и да изпотрошат столовете, но тия са прекалено хрисими. Как мислиш, Ася, да си отиваме ли?
Девойката кимна утвърдително.
– Живеем извън града - продължи Гагин, - в лозята, в усамотена къщурка, нависоко. Чудесно е при нас, ще видите. Хазяйката обеща да ни подкваси мляко. Скоро ще се мръкне и за вас ще е по-добре да пресечете Рейн на лунна светлина.
Тръгнахме. През ниските порти на града (старинна стена от редени камъни го обкръжаваше от всички страни, дори бойниците не бяха напълно разрушени) излязохме в полето и като минахме стотина крачки покрай каменната ограда, спряхме пред тясна вратичка. Гагин я отвори и ни поведе нагоре по стръмна пътечка. От двете страни, на тераси, растеше грозде, слънцето току-що бе залязло и тънка алена светлина падаше по зелените лози, по високите тичинки и сухата земя, осеяна с парчета плочест камък, и по бялата стена на кацналата на самия връх на планината къщичка с коси черни напречни греди и четири светли прозорчета.

– Ето го и нашето жилище - възкликна Гагин, щом наближихме къщичката, - а това е хазяйката, носи ни млякото. Guten Abend, Madame!... Сега ще си похапнем, но преди това се огледайте - добави той. - Какво ще кажете за гледката?
Гледката наистина беше чудесна. Рейн лежеше пред нас, цял посребрен между зелените брегове; на едно място пламтеше с пурпура и златото на залеза. Приютилият се до брега градец показваше всичките си къщя и улици; широко се разстилаха хълмовете и полята. Долу беше хубаво, но на високото още повече : особено ме порази чистотата и дълбочината на небето, сияещата прозрачност на въздуха. Свеж и лек, той тихо трептеше и се преливаше на вълни, сякаш и той по-волен на високото.
– Много хубава квартира сте си намерили - промълвих аз.
– Ами Ася я намери – отвърна Гагин. - Хайде, Ася - додаде той, - разпореждай се. Кажи да ни донесат всичко тук. Ще вечеряме на открито. Тук музиката се чува по-добре. Забелязахте ли - обърна се той към мен, - отблизо някой валс нищо не струва, пошли, груби звуци, а отдалеч е чудо! Направо раздвижва всичките ви романтични струни.

Ася (впрочем името ѝ беше Анна, но Гагин я наричаше Ася, та позволете ми и аз да я наричам така) - Ася се запъти към къщата и скоро се върна заедно с хазяйката. Двете носеха голям поднос с гърне мляко, чинии, лъжици, захар, ягоди, хляб. Седнахме и се заловихме за вечерята. Ася свали шапката си, черните ѝ коси, подстригани и сресани по момчешки, падаха на едри къдрици по врата и ушите. Отначало тя се стесняваше от мен; но Гагин подхвърли:
– Ася, стига си се свивала! Той не хапе.
Тя се усмихна и след малко сама ме заприказва. Не бях виждал по-подвижно същество. Тя нито за миг не седеше мирно: ставаше, притичваше до къщата и дотичваше отново, тананикаше си полугласно, често се смееше и по твърде странен начин: изглеждаше, че се смее не на това, което чуваше, а на различни мисли, които ѝ идват наум. Големите ѝ очи гледаха в упор, лъчисти, безстрашни, но понякога клепачите ѝ се присвиваха и тогава погледът ѝ ставаше дълбок и нежен...

Приказвахме си около два часа. Денят отдавна бе угаснал и вечерта, отначало цялата в огън, после ясна и алена, сетне бледа и мъглива, тихо се топеше и се преливаше в нощ, а беседата ни още продължаваше, мирна и кротка като въздуха около нас. Гагин нареди да донесат бутилка рейнско вино; изпихме я, без да бързаме. Музиката както преди долиташе до нас; звуците ѝ ни се струваха по-сладки и по-нежни; светлини се запалваха в града и над реката. Ася изведнъж обори глава, така че къдрите паднаха върху очите ѝ, замълча и въздъхна; а после ни каза, че ѝ се спи, и отиде в къщичката; ала забелязах, че тя, без да пали свещ, дълго стоя зад затворения прозорец. Най-сетне луната изгря и заигра по Рейн; всичко се освети, дори виното в нашите ръбести чаши заблестя с тайнствен блясък. Вятърът стихна, сякаш събра криле и замря; нощна ароматна топлина лъхна от земята.
– Време е! – възкликнах аз. – Че то комай и лодкар няма да намеря.
– Време е – повтори Гагин.

Тръгнахме надолу по пътечката. Зад нас изведнъж се посипаха камъни: Ася ни настигаше.
– Ама ти не спиш ли? - попита я брат ѝ, но тя, без да отвърне нито дума, изтича край него.
Последните догарящи светилници, запалени от студентите в градината на хотела, осветяваха изотдолу листата на дърветата, което им придаваше празничен и фантастичен вид. Намерихме Ася до брега; разговаряше с лодкаря. Скочих в лодката и се сбогувах с новите си приятели. Гагин обеща да ме навести на другия ден; стиснах му ръката и протегнах своята на Ася; но тя само ме погледна и поклати глава. Лодката се отдели от брега и се понесе по бързата река. Лодкарят, бодър старец, с усилие потапяше веслата в тъмната вода.
– Влязохте в лунната пътека, раздробихте я - завика ми Ася.
Наведох очи; черните вълни се люлееха покрай лодката.
– Сбогом! – разнесе се пак нейният глас.
– До утре! - обади се и Гагин.

Лодката стигна до брега. Слязох и се огледах. Вече никой не се виждаше на отсрещния бряг. Лунната пътека се простираше като златен мост над цялата река. Като за прощаване долетяха звуците на старинен Ланеров валс. Гагин беше прав: почувствах как всички струни на сърцето ми затрептяха в отговор на тези очароващи напеви. Бавно вдишвайки ароматния въздух, поех към къщи през помръкналите поля и влязох в стаята си дълбоко разнежен от сладостен копнеж на безсмислени и безкрайни очаквания. Чувствах се щастлив... Но защо ли бях щастлив? За нищо не жадувах и за нищо не мислех... Бях щастлив. Едва ли не, смеейки се от преливащите приятни и игриви чувства, се гмурнах в леглото и вече щях да затворя очи, когато изведнъж ми дойде наум, че за цялата вечер нито веднъж не бях си спомнил за моята жестока красавица... "Какво ли значи това? - запитах се. - Нима не съм влюбен?" Но, задавайки си този въпрос, аз, струва ми се, начаса заспах като дете в люлка."
Из "Ася"
Страници от тази книга




Съдържание
Ася
Първа любов
Песен за тържествуващата любов
Пролетни води
Клара Милич (След смъртта)
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Първа любов и други повести", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Живот в скалите - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Моето семейство и други животни - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  14.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии - книга

Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии


Рик Риърдън

Егмонт
Цени от:  12.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовища и древногръцки богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по литература. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Сега Пърси има десет дена, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. За да се увенчае с успех подвигът му обаче, момчето ще трябва да направи малко повече от това просто да разбере кой е истинският крадец."Ако си взел ...
Старогръцки митове и легенди - книга

Старогръцки митове и легенди


Николай А. Кун

Хермес
Цена:  4.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Чрез митовете и легендите, разказани от Николай А. Кун, читателите ще се запознаят с древногръцките богове и герои. Със смелите Тезей, Херакъл и Одисей, способни да извършат невероятни подвизи, както и с невиждани чудовища, побеждавани от човешката съобразителност. Увлекателните истории за произхода на света, за похода на аргонавтите и за Троянската война ще потопят читателите в един магичен и епичен свят. ...
Чернобилска молитва - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Старогръцки легенди и митове - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ...
Физика на тъгата - книга

Физика на тъгата


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – ...
Задругата - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Затворисърце - книга

Затворисърце


Константин Трендафилов

Жанет - 45
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ...
Избрани творби - Христо Ботев - книга

Избрани творби - Христо Ботев


Христо Ботев

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание. ... По думите на друг известен български радетел Захари Стоянов, каквото и да е написал Христо Ботев, каквото и да е казал, душата му всецяло е участвала в думите му, в плача му, в смеха му... Настоящата книга включва стихотворения, сатирична проза, критика, книгопис и публицистика от Ботев. ...
Времеубежище - книга

Времеубежище


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  20.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…" Надежда РадуловаИ тогава миналото тръгна да завладява света… В началото залогът е една клиника, в края - един континент. Роман ...
Автобиография - книга

Автобиография


Бранислав Нушич

Скорпио
Цена:  6.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил аз ...
"@type":"Book", "name" : "Първа любов и други повести", "url" : "https://www.book.store.bg/p218783/pyrva-liubov-i-drugi-povesti-ivan-sergeevich-turgenev.html", "image" : "https://www.book.store.bg/d-prdimages/lrg/218783.jpg", "publisher": "Колибри", "numberOfPages": "440", "author": {"@type":"Person","name":"Иван Сергеевич Тургенев","url":"https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-11451/knigi-ot-ivan-s-turgenev.html"}, "review": "", "aggregateRating":{"@type":"AggregateRating","ratingValue":"10.00","worstRating":"1","bestRating":"10","ratingCount": "1"}, "workExample" : { "@type": "Book", "isbn": "9786190201618", "bookFormat": "https://schema.org/Paperback", "potentialAction":{ "@type":"ReadAction", "target": { "@type":"EntryPoint", "urlTemplate":"https://www.book.store.bg/p218783/pyrva-liubov-i-drugi-povesti-ivan-sergeevich-turgenev.html", "actionPlatform":[ "http://schema.org/DesktopWebPlatform", "http://schema.org/MobileWebPlatform" ] }, "expectsAcceptanceOf":{ "@type":"Offer", "Price":22.00, "priceCurrency":"BGN", "eligibleRegion" : { "@type":"Country", "name":"BG" }, "availability": "http://schema.org/InStock" } } }

Първа любов и други повести


Иван Сергеевич Тургенев

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  22.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 15-06-2021 г., Сряда 16-06-2021 г. или
Четвъртък 17-06-2021 г.
Продукт#218783
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена16-02-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаТвърда
Страници440
Размери13.00 / 20.90 / 3.00 cm
Тегло0.395 kg
EAN9786190201618
ISBN9786190201618
Описание
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са обединени от темата за любовта: прелестна, вдъхновяваща, съдбовна, разтваряща неведомите дълбини на човешката душа. Техният духовен център са емблематичните "тургеневски момичета": своенравни и всеотдайни, разкрепостени и раними, романтички, следващи сърцето си, а не закостенелите обществени норми.

Естетическата наслада от тези малки шедьоври за щастието, дълга, егоизма и саможертвата е безспорна - това е най-изящната и живописна проза в руската класическа литература. Както и удивителното писателско новаторство и смелостта на един от големите писатели от втората половина на XIX век.

Иван Сергеевич Тургенев (1818 - 1883) е руски писател. Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.
Откъс от книгата
"Тогава бях към двайсет и пет годишен - подзе Н.Н. - много стара история, както виждате. Току-що бях се почувствал свободен и заминах в странство не за да се "дооформя", както се казваше тогава, а просто да видя свят. Бях здрав, млад, весел, парите ми нямаха свършване, още не знаех що е грижа - не му мислех за нищо, правех каквото си ща, с една реч, процъфтявах. Тогава и наум не ми идваше, че човекът не е растение, та дълго да процъфтява. Младостта се храни с позлатени курабийки и си мисли, че това е то, хлябът насъщен; а може да дойде време хлебеца да си изпросваш. Но да не умуваме напусто.

Пътешествах без цел и без всякакъв план; спирах навсякъде, където ми харесваше, и начаса тръгвах пак на път, щом закопнеех да виждам нови лица - именно лица. Интересуваха ме само и единствено хората; не можех да търпя импозантни паметници и забележителни сбирки; само видът на лон-лакея беше достатъчен, за да ме обземе тъга и злоба; едва не откачих в дрезденския "Грюне-Гевьолбе". Природата ми действаше изключително силно, но не обичах тъй наречените ѝ красоти - дивни планини, урви, водопади; не понасях да ми се натрапва, да ми пречи. Ала живите, човешките лица - приказките на хората, движенията, смехът им - без това не можех. Сред навалицата винаги ми беше леко и радостно; весело ми беше да вървя накъдето отиват другите, да викам, когато другите викат, и в същото време обичах да гледам как същите тези други крещят. Беше ми забавно да наблюдавам хората... че дори и не ги наблюдавах - изучавах ги с някакво радостно и ненаситно любопитство. Но ето че пак се отклоних.

И тъй, преди двайсетина години живеех в малкия немски градец З., на левия бряг на Рейн. Търсех усамотение: наскоро сърцето ми бе наранено от една млада вдовица, с която бях се запознал на баните. Тя беше много хубава и отракана, кокетничеше с всички - и с мен, грешния, - отначало дори ме насърчаваше, а после жестоко ми се подигра, като ме пожертва за един червенобузест баварски лейтенант. Право да си кажа, сърдечната ми рана не беше много дълбока; но сметнах, че е редно да се отдам за известно време на печал и самота - с какво ли не се залисва младостта! - и се заселих в З. Градецът ми хареса с това, че бе разположен в подножието на два високи хълма, със старинните си стени и кули, вековните липи, стръмния мост над бистрата рекичка, която се вливаше в Рейн, а най-вече с хубавото тамошно вино. По тесните улици вечер, току след залез слънце (беше през юни), се разхождаха гиздави светлокоси немкини и като срещнеха чужденец, изричаха със сладко гласче: "Guten Abend"! - а някои не се прибираха дори и след като луната се издигнеше над островърхите покриви на старите къщи и дребните камъни на уличния паваж ясно се очертаеха под неподвижните ѝ лъчи. Обичах да скитам по това време из града; луната сякаш се вторачваше в него от чистото небе, градът усещаше този поглед и се възправяше трепетно и кротко, цял облян от светлината ѝ, тази безметежна и в същото време тихо вълнуваща душата светлина.

Златистият петел на високата готическа камбанария слабо блещукаше; със същия златист отблясък трептяха струйки по черния гланц на рекичката; тънки свещици (немецът е пестелив!) скромно мъждукаха в тесните прозорци под аспидните покриви; асмите тайнствено подаваха завитите си мустачки иззад каменните огради; нещо притичваше в сянката край старинния кладенец на триъгълния площад, внезапно се разнасяше сънливото изсвирване на нощния пазач, глухо ръмжеше добродушно куче, а въздухът направо те галеше по лицето и липите ухаеха така сладко, че гръдта неволно дишаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а думата "Гретхен" - дали възклицание, дали въпрос – сама ти идваше на устата.

Градецът З. е разположен на две версти от Рейн. Често ходех да гледам величавата река и пресилено бленувайки за коварната вдовица, прекарвах дълги часове на каменната пейка под един самотен огромен ясен. Малка статуя на Мадоната с почти детско лице и червено сърце, пронизано от мечове, печално надничаше през клоните му. На отсрещния бряг се намираше градецът Л., малко по-голям от този, в който бях се заселил. Една вечер седях на любимата си пейка и гледах ту реката, ту небето, ту лозята. Пред мен белоглави момченца се катереха по една лодка, измъкната на брега и обърната с насмоления си тумбак нагоре. Корабчета тихо се гонеха с леко издути платна; вълните, едва надигайки се, се плъзгаха и отминаваха с тих ромол. Изведнъж до мен долетя музика и аз се ослушах. В град Л. свиреха валс; контрабасът отсечено жужеше, цигулката приглушено извиваше, флейтата пискаше бойко.
– Какво става? - попитах приближилия се към мен старец с плисиран жакет, сини чорапи и обуща с катарами.
– Ами – отговори ми той, след като премести мундщука на лулата си от единия край на устата в другия – студенти от Б. са дошли на комерш.
"Я да го видя тоя комерш - помислих си, - тъкмо не съм ходил в Л." Намерих лодкар и поех към другия бряг.

Може би не всеки знае какво е комерш. Това е специален тържествен гуляй, на който се събират студенти от един край или братство (Landsmannschaft). Почти всички участници носят отдавна установеното облекло на немските студенти: куртки като хусарски мундир, високи ботуши и малки шапчици с определени цветове на околожките. Студентите се събират обикновено към обед под председателството на сеньор, тоест старейшина, и пируват до сутринта, пият, пеят песни, Landesvater, Gaudeamus, пушат, ругаят филистерите; понякога наемат оркестър. Точно такъв комерш беше започнал в Л. пред малкия хотел с фирма "Слънце", в градина, от която се излизаше на улицата. Над самия хотел и над градината се вееха знамена; студентите седяха по масите под окастрените липички; грамаден булдог се беше изтегнал под една от масите; по-настрана, в обвита с бръшлян беседка музикантите усърдно свиреха и се подкрепяха с бира. На улицата, пред ниската ограда, беше се насъбрал доста народ: почтените граждани на градеца Л. не искаха да пропуснат случая да позяпат нетукашните гости. И аз се вмъкнах в тълпата на зрителите. Беше ми весело да гледам лицата на студентите; техните прегръдки, възклицания, невинното кокетничене на младостта, пламналите погледи, безпричинният смях - най-хубавият смях на света, цялото това радостно кипене на младия свеж живот, този устрем - накъдето и да е, само да е напред, тази добродушна безгрижна волност ме трогваше и разпалваше. "Дали да не отида при тях?" - питах се аз...
– Ася, стига ли ти? - внезапно изрече зад мен мъжки глас на руски.
– Още малко - отвърна друг, женски глас, на същия език.

Бързо се обърнах... Погледът ми падна върху красив младеж с фуражка и широка куртка; държеше под ръка невисока девойка със сламена шапка, която закриваше цялата горна част на лицето ѝ.
– Руснаци ли сте? - неволно се изплъзна от устата ми. Младежът се усмихна и промълви:
– Да, руснаци.
– Никак не очаквах... в такова затънтено място... – подзех аз.
– И ние не очаквахме - прекъсна ме той. - Какво пък? Толкова по-добре. Позволете да се представя: казвам се Гагин, а това е моята... - той се запъна за миг - моята сестра. А вашето име, ако позволите?

Казах го и ние се заговорихме. Научих, че Гагин, пътешествайки като мен за собствено удоволствие, преди седмица се отбил в градеца Л. и заседнал в него. Право да си кажа, не обичах да се запознавам с руснаци в чужбина. Различавах ги дори отдалеч по походката, по кройката на дрехите и преди всичко по израза на лицата им. Самодоволен и презрителен, често заповеднически, той внезапно ставаше предпазлив и плах... Човекът изведнъж се напрягаше, очите му неспокойно шареха... "Майчице! Не послъгах ли, не ми ли се подиграват?" - сякаш казваше този забързан поглед... След миг лицето му отново излъчваше достолепие, нарядко сменяно от тъпо недоумение. Да, избягвах руснаците, но Гагин веднага ми хареса. Има на света такива честити лица: всекиму е драго да ги гледа, те като че ви греят или галят. Гагин имаше тъкмо такова лице, незлобиво, благо, с големи жалостиви очи и свилени къдрави коси. Говореше така, че дори без да виждате лицето му, само по звука на гласа му чувствахте, че се усмихва.

Девойката, която бе нарекъл своя сестра, от пръв поглед ми се стори доста миловидна. Имаше нещо своеобразно, особено, в чертите на възмургавото ѝ кръгло лице с малък тънък нос, почти детски бузки и черни светнали очи. Беше грациозно сложена, но сякаш още не напълно развита. Никак не приличаше на брат си.
– Искате ли да наминете при нас? - каза ми Гагин. - Струва ми се, че се нагледахме на немците. Нашите, наистина, щяха да счупят стъклата и да изпотрошат столовете, но тия са прекалено хрисими. Как мислиш, Ася, да си отиваме ли?
Девойката кимна утвърдително.
– Живеем извън града - продължи Гагин, - в лозята, в усамотена къщурка, нависоко. Чудесно е при нас, ще видите. Хазяйката обеща да ни подкваси мляко. Скоро ще се мръкне и за вас ще е по-добре да пресечете Рейн на лунна светлина.
Тръгнахме. През ниските порти на града (старинна стена от редени камъни го обкръжаваше от всички страни, дори бойниците не бяха напълно разрушени) излязохме в полето и като минахме стотина крачки покрай каменната ограда, спряхме пред тясна вратичка. Гагин я отвори и ни поведе нагоре по стръмна пътечка. От двете страни, на тераси, растеше грозде, слънцето току-що бе залязло и тънка алена светлина падаше по зелените лози, по високите тичинки и сухата земя, осеяна с парчета плочест камък, и по бялата стена на кацналата на самия връх на планината къщичка с коси черни напречни греди и четири светли прозорчета.

– Ето го и нашето жилище - възкликна Гагин, щом наближихме къщичката, - а това е хазяйката, носи ни млякото. Guten Abend, Madame!... Сега ще си похапнем, но преди това се огледайте - добави той. - Какво ще кажете за гледката?
Гледката наистина беше чудесна. Рейн лежеше пред нас, цял посребрен между зелените брегове; на едно място пламтеше с пурпура и златото на залеза. Приютилият се до брега градец показваше всичките си къщя и улици; широко се разстилаха хълмовете и полята. Долу беше хубаво, но на високото още повече : особено ме порази чистотата и дълбочината на небето, сияещата прозрачност на въздуха. Свеж и лек, той тихо трептеше и се преливаше на вълни, сякаш и той по-волен на високото.
– Много хубава квартира сте си намерили - промълвих аз.
– Ами Ася я намери – отвърна Гагин. - Хайде, Ася - додаде той, - разпореждай се. Кажи да ни донесат всичко тук. Ще вечеряме на открито. Тук музиката се чува по-добре. Забелязахте ли - обърна се той към мен, - отблизо някой валс нищо не струва, пошли, груби звуци, а отдалеч е чудо! Направо раздвижва всичките ви романтични струни.

Ася (впрочем името ѝ беше Анна, но Гагин я наричаше Ася, та позволете ми и аз да я наричам така) - Ася се запъти към къщата и скоро се върна заедно с хазяйката. Двете носеха голям поднос с гърне мляко, чинии, лъжици, захар, ягоди, хляб. Седнахме и се заловихме за вечерята. Ася свали шапката си, черните ѝ коси, подстригани и сресани по момчешки, падаха на едри къдрици по врата и ушите. Отначало тя се стесняваше от мен; но Гагин подхвърли:
– Ася, стига си се свивала! Той не хапе.
Тя се усмихна и след малко сама ме заприказва. Не бях виждал по-подвижно същество. Тя нито за миг не седеше мирно: ставаше, притичваше до къщата и дотичваше отново, тананикаше си полугласно, често се смееше и по твърде странен начин: изглеждаше, че се смее не на това, което чуваше, а на различни мисли, които ѝ идват наум. Големите ѝ очи гледаха в упор, лъчисти, безстрашни, но понякога клепачите ѝ се присвиваха и тогава погледът ѝ ставаше дълбок и нежен...

Приказвахме си около два часа. Денят отдавна бе угаснал и вечерта, отначало цялата в огън, после ясна и алена, сетне бледа и мъглива, тихо се топеше и се преливаше в нощ, а беседата ни още продължаваше, мирна и кротка като въздуха около нас. Гагин нареди да донесат бутилка рейнско вино; изпихме я, без да бързаме. Музиката както преди долиташе до нас; звуците ѝ ни се струваха по-сладки и по-нежни; светлини се запалваха в града и над реката. Ася изведнъж обори глава, така че къдрите паднаха върху очите ѝ, замълча и въздъхна; а после ни каза, че ѝ се спи, и отиде в къщичката; ала забелязах, че тя, без да пали свещ, дълго стоя зад затворения прозорец. Най-сетне луната изгря и заигра по Рейн; всичко се освети, дори виното в нашите ръбести чаши заблестя с тайнствен блясък. Вятърът стихна, сякаш събра криле и замря; нощна ароматна топлина лъхна от земята.
– Време е! – възкликнах аз. – Че то комай и лодкар няма да намеря.
– Време е – повтори Гагин.

Тръгнахме надолу по пътечката. Зад нас изведнъж се посипаха камъни: Ася ни настигаше.
– Ама ти не спиш ли? - попита я брат ѝ, но тя, без да отвърне нито дума, изтича край него.
Последните догарящи светилници, запалени от студентите в градината на хотела, осветяваха изотдолу листата на дърветата, което им придаваше празничен и фантастичен вид. Намерихме Ася до брега; разговаряше с лодкаря. Скочих в лодката и се сбогувах с новите си приятели. Гагин обеща да ме навести на другия ден; стиснах му ръката и протегнах своята на Ася; но тя само ме погледна и поклати глава. Лодката се отдели от брега и се понесе по бързата река. Лодкарят, бодър старец, с усилие потапяше веслата в тъмната вода.
– Влязохте в лунната пътека, раздробихте я - завика ми Ася.
Наведох очи; черните вълни се люлееха покрай лодката.
– Сбогом! – разнесе се пак нейният глас.
– До утре! - обади се и Гагин.

Лодката стигна до брега. Слязох и се огледах. Вече никой не се виждаше на отсрещния бряг. Лунната пътека се простираше като златен мост над цялата река. Като за прощаване долетяха звуците на старинен Ланеров валс. Гагин беше прав: почувствах как всички струни на сърцето ми затрептяха в отговор на тези очароващи напеви. Бавно вдишвайки ароматния въздух, поех към къщи през помръкналите поля и влязох в стаята си дълбоко разнежен от сладостен копнеж на безсмислени и безкрайни очаквания. Чувствах се щастлив... Но защо ли бях щастлив? За нищо не жадувах и за нищо не мислех... Бях щастлив. Едва ли не, смеейки се от преливащите приятни и игриви чувства, се гмурнах в леглото и вече щях да затворя очи, когато изведнъж ми дойде наум, че за цялата вечер нито веднъж не бях си спомнил за моята жестока красавица... "Какво ли значи това? - запитах се. - Нима не съм влюбен?" Но, задавайки си този въпрос, аз, струва ми се, начаса заспах като дете в люлка."
Из "Ася"
Страници от тази книга
Съдържание
Ася
Първа любов
Песен за тържествуващата любов
Пролетни води
Клара Милич (След смъртта)
Книги от Иван С. Тургенев
Котката от крайния квартал. Разкази за животни
А. Куприн, А. Чехов, Ъ. Ситън, Дж. Лондон, Вл. Дуров, Ф. Харт, И. Тургенев
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.99 лв.
Толкова различна любов. Разкази от руски писатели: Антология
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
Други интересни предложения
Котката от крайния квартал. Разкази за животни
А. Куприн, А. Чехов, Ъ. Ситън, Дж. Лондон, Вл. Дуров, Ф. Харт, И. Тургенев
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.99 лв.
Живот в скалите
Мария Лалева
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цени от:  15.00 лв.
Моето семейство и други животни
Джералд Даръл
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии
Рик Риърдън
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цени от:  12.90 лв.
Задругата
Добри Божилов
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.95 лв.
Автобиография
Бранислав Нушич
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  6.00 лв.
Толкова различна любов. Разкази от руски писатели: Антология
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
История славянобългарска
Паисий Хилендарски
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  4.50 лв.
Стефан Данаилов
Романът на моя живот

Стефан Данаилов, Георги Тошев
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Тютюн - том 1 и том 2
Димитър Димов
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  40.00 лв.
Назад към "Класически романи и разкази"
Толкова различна любов. Разкази от руски писатели: Антология -
В книгата са включени разкази на: А. Пушкин; И. Тургенев; Л. Толстой; В. Гаршин; А. Чехов; М. ...
Котката от крайния квартал. Разкази за животни - А. Куприн, А. Чехов, Ъ. Ситън, Дж. Лондон, Вл. Дуров, Ф. Харт, И. Тургенев -
Този сборник съдържа всичко, заради което читателите са обикнали разказите на Куприн и Чехов, на ...
5 търсения от други посетители:
Приказки - Оскар Уайлд -
Драматург, романист, разказвач, есеист и поет, Оскар Уайлд (1854 - 1900) е една от най-големите ...
Изворът - Айн Ранд -
Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите. : "Изворът" е история за ...
Божествена комедия - Данте Алигиери -
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата ...
1984 - Джордж Оруел -
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото ...
Шерлок Холмс. Луксозно издание - Артър Конан Дойл -
В книгата са включени две от повестите на Конан Дойл, посветени на Шерлок Холмс - "Етюд в червено& ...
Изповед - Лев Толстой -
Второ издание. : Ако човек живее, той все в нещо вярва. Лев Толстой - благородник по рождение, ...
Птиците умират сами - Колийн Маккълоу -
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно ...
Спасителят в ръжта - Джеръм Дейвид Селинджър -
Изданието е с нов превод на български език. Колекция "Селинджър" в четири книги. : " ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл -
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - ...
На изток от рая - Джон Стайнбек -
"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху "На изток от рая". ...
Моята тетрадка Монтесори по четене и писане - Марияна Миткова -
От по-прости към по-сложни думи и изречения в три степени. Книжката е предназначена за деца на 5 - ...
Дама Пика - А. С. Пушкин -
Илюстрации: Ясен Гюзелев. : Животът като хазартна игра и играта като възможност за трансформация на ...
"Мързеливата майка" или как да ускорим развитието на детето си - Анна Бикова -
От авторката на "Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка". : Носна ...
Дъщерята на часовникаря - Кейт Мортън -
Бестселър на "New York Times". В мразовита зимна вечер във викториански Лондон е ...
Синдромът на предците - Ан Анслен Шютценбергер -
Връзки между поколенията, родови тайни, синдром на годишнината... Как да си изградим геносоциограма? : ...
Бог пътува винаги инкогнито - Лоран Гунел -
От автора на международния бестселър "Човекът, който искаше да бъде щастлив" : Представете ...
Изкуството да бъдеш родител - д-р Фицхю Додсън -
Трябва ли да оставим детето да плаче? Можем ли да го напляскаме? Как да се справим с истеричните му ...
Златна книга на приказките -
Съставител: Жечка Георгиева. : Имало едно време едно много четящо момиче, което обожавало приказките и ...
Дианетика. Модерната наука за душевното здраве - Л. Рон Хъбард -
Сега, закупувайки книгата "Дианетика. Модерната наука за душевното здраве", получавате много ...
Закон за движението по пътищата 2021 + Наръчник на шофьора -
Книгата обхваща всички правила за движение по пътищата, видовете пътни превозни средства, различните ...
Приказки по телефона - Джани Родари -
Трето допълнено и преработено издание. : Ало, ало... Вдигате телефонната слушалка и чувате… приказки. ...
Невидимата искра на Възраждането - Румен Василев -
Продължението на "Свобода или смърт". : Кой от царския род Шишмановци си поставя за цел да ...
Интерактивно учебно помагало за кандидат-шофьори 2021 : Категории B, B1, AM, A, A1, A2, Ткт и Ттм -
С помощта на интерактивното учебно помагало, всички кандидат-шофьори могат с лекота да научат ...
Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно -
Книгата "Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно" е продължението на " ...
Хроники на подсъзнанието - книга 1 - Христо Нанев -
Това е първата книга от предстоящия за издаване петтомник на българския автор Христо Нанев. В ...
Този ден - Бланка Липинска -
Спиращо дъха, завладяващо и драматично - продължението на световния бестселър "365 дни" е ...
Живот в скалите - Мария Лалева -
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с ...
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого? Стихотворения - Константин Трендафилов -
"Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго - ...
Намаление на хиляди книги