Московиада. Роман на ужасите

В своя Роман на ужасите "Московиада" (1993) украинският поет, писател и музикант Юрий Андрухович тъче гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския си живот в "онази проклета дупка, литературното общежитие, измислено от системата за собствено оправдание" и убийствено саркастични прозрения за разпада на Съветската "полумъртва империя".
Приключенията на героя му Ото фон Ф. могат да бъдат четени като сводка на "веселата фирма КГБ", според която той прекарва съботния си ден така:
Първо. Осъществява незаконен полов акт с гражданката и поетеса от Малагасийската република Татнакетеа.

Второ. Цинично пиянства на улица "Фонвизин", където в националистическа расистка реч светотатствено призовава към проливане на кръв в името на чистата бира.

Трето. Като проява на украински национализъм осъществява нападение над дома на руската гражданка Галина К., сътрудничка в подчинения на КГБ Институт за отрови и нетрадиционни начини за умъртвяване.

Четвърто. Преминава от призиви и речи към действие и става съучастник в терористичен акт в "Закусвалнята" на ъгъла на "Новия Арбат" и "Стария Арбат", където след взрив с граната Ф-1 загиват представители на всички нации и народности в Съветския съюз.

Пето. В подземната секретна зона на правителственото метро (където несъмнено слиза с цел осъществяване на втори терористичен акт и негова жертва става един прекрасен човек – баща на двайсет и две деца и дългогодишен агент за особено деликатни поръчения, "Цигански барон"), бива заловен от капитан Шелудков, командир на отряда по изтребване на плъховете "Фарабундо Марти".

Но ако цялата тази "стихийна забава с плъхове, канализационни шахти и оперетни чекисти" ви изглежда като "нещо крайно идиотско и съвсем неправдоподобно", то карнавално-водевилните приключения на Ото фон Ф. могат да бъдат четени и като поетично откровение, защото "ако навремето Този, Който Раздава Географията, се беше посъветвал с мен, сега всичко щеше да изглежда другояче".

Хердерова награда за литература, 2001

Юрий Андрухович е роден на 13 март 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. Поет, писател, преводач, музикант, той започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика Бу-Ба-Бу (бурлеска-балаган-буфонада). В тази весела троица Андрухович получава ролята на Партиарх (другите двама са съответно Прокурист и Ковчежник), която по-късно става негова запазена марка. Автор е на 6 стихосбирки и 8 романа; големият му пробив е с Московиада (1993), която го превръща в институция в родната му Украйна и в лицето на новата украинска литература пред света, издаден у нас през 2009 г. от Парадокс.

Бунтар, превърнал се в законодател, Андрухович вече четири десетилетия неуморно твори във всички сфери на литературната дейност. Редактира сп. Четвер и Енциклопедия на съвременната украинска литература. Превежда от английски, немски, полски и руски - безразборно - от Шекспир до Керуак, от Райнер-Мария Рилке и Бруно Шулц до Пастернак и Манделщам. Издава музикални албуми (Андрухоид), работи за киното и театъра и в целия този творчески световъртеж успява да защити и докторат (за видния украински модернист Богдан-Игор Антонич).

Носител е на Хердерова награда за литература - Австрия (2001), награда за мир Ерих Мария Ремарк (2005), Литературната награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006), Награда на Централна Европа Ангелус (2006), награда Хана Аренд (2014), медал Гьоте (2016) за изключителен принос към немския език и към международните културни отношения, международната литературна награда Виленица (Словения, 2017), награда Хайнрих Хайне (2022) и други.

Творчеството на Юрий Андрухович е добре познато на българския читател. Неговите преводи на български са удостоени с престижни награди. С поетичната антология Писма до Украйна Албена Стаменова получава Националната награда Христо Г. Данов, а Наградата за най-добър художествен превод на Съюза на преводачите в България ? е присъдена за романа Любовниците на Юстиция (и двете за 2020 г.). Същата награда на Съюза на преводачите получава и романът Дванайсетте обръча, в превод на Албена Стаменова и Райна Камберова (2012).

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg