Ужас. Страшни разкази

Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. Ангелът на отмъщението Дъглас Престън, Линкълн Чайлд Времетраене: 1:28 мин. Гаражът Джон Банвил Времетраене: 1:01 мин. Твърде късно Колийн Хувър Времетраене: 1:15 мин. Новите съседи на Лиза Памела Кели Времетраене: 1:30 мин. Фарадей: Кучето, което пътува във времето. Фараонът на Египет Джефри Арчър Времетраене: 1:32 мин. Круизът - пътешествие на мечтите Данка Василева, Евгени Петров Времетраене: 1:26 мин. Места на силата. Загадъчните центрове на Земята Жерар Беко Времетраене: 1:17 мин. Отрова Нора Робъртс Времетраене: 1:32 мин. Нашият свят: Природата Времетраене: 1:38 мин. Каузата на нашия президент. Спомени за Желю Желев Времетраене: 1:12 мин.

Сборникът "Ужас" включва разкази от руски писатели, които са написани в традицията на "тъмната проза". Те ни представят обикновения човек в екстремни ситуации и в необичайна обстановка и са своеобразна мрачна философия за човешката същност. Тези истории отразяват разнообразните прояви на страха и разказват за мистичния страх от неизвестното и свръхестественото, за страха от страшните сънища и призраци, за страха за собствения или за чуждия живот, за ужаса на невинната жертва, преследвана от зли сили. Страхът е едно от най-силните и често непреодолими човешки чувства, които могат да оставят дълбоки белези в живота и да променят съдбата на човек, но те носят и онази изначална притегателна сила, която ни привлича неудържимо и ни кара да се наслаждаваме на тъмни и мистични истории още в детството си.

Събраните в този сборник разкази са написани от едни от най-знаменитите майстори на перото. Сред тях има и такива, които широката читателска аудитория познава бегло, но които заслужават същото внимание. Тази книга трябва да бъде прочетена не само заради брилянтните истории, включени в нея, но и заради красотата на езика и неповторимия художествен стил.

В книгата са включени разкази на Николай Гумильов, Николай Гогол, Фьодор Сологуб, Александър Грин, Викентий Вересаев, Валерий Брюсов, Леонид Андреев, Антон Чехов, Фьодор Достоевски, Александър Куприн и други.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

"...да мърмори нещо през зъби и да благославя дявола с такива думи, каквито никога не бях чувал. Да си призная, добре, че не беше посред бял ден, инак щеше да се види, че цял съм се изчервил. На другата заран се събуждам и гледам, че дядо ми вече шета из бостана, сякаш нищо не се е случило, и покрива дините с листа от репей. По пладне отново се разбъбри и взе да плаши брат ми, че вместо диня, него щял да размени за кокошки; а щом се наяде, направи си дървена пищялка и засвири; даде ни да си играем с един пъпеш, превит на три като змия, който той наричаше турски. Сега никъде не съм виждал такива пъпеши. Помня, вярно, че бяха донесли семето някъде отдалеч.

По здрач, като се навечеряхме, дядо ми взе бела и отиде да направи нова леха за късните тикви. Минал той край онуй омагьосано място, не утраял, та го пустосал през зъби: "Проклето място!", сетне стъпил в средата, дето вчера не можа да играе, и в яда си го ударил с лопатата. И що да види - наоколо познатото поле: от едната страна гълъбарникът, от другата харманът. "Добре, че се сетих да взема бела. Ето я и пътеката! Ето го и гроба! Ей го и откършения клон. Ето я де гори и свещта! Само да не сбъркам нещо." Вдигнал той бела и се затичал с него, сякаш искал да халоса някоя дива свиня, дето се е вмъкнала в бостана, и се спрял пред гроба. Свещта угаснала; на гроба имало камък, обрасъл с трева. "Трябва да вдигна тоя камък!" - помислил си дядо ми и почнал да го подкопава от всички страни. Голям бил проклетият камък! Ала старецът яко запрял нозе и го търколил от гроба. "Бу!" - отекнало в дерето. "Прав ти път! Сега работата ще потръгне".

Спрял се, извадил рога с енфието, сипал си малко и тъкмо да го смръкне, когато изведнъж над главата му: "апчихи!" - нещо тъй кихнало, че дърветата се заклатили, а лицето на стареца цялото било опръскано. – Като ще кихаш, поне се извърни! - рекъл той и си избърсал очите. Огледал се - нямало никого. – Не, дяволът комай не обича енфие! - Прибрал той рога в пазвата си и хванал бела. – Ама че е загубен, такова енфие не е помирисвал ни дядо му, ни баща му! Започнал да копае - земята мека, белът направо потъвал. Изведнъж нещо звъннало. Изгребал пръстта и видял един котел.
– А, ето къде си бил, драги! - извикал дядо ми и подпъхнал под него бела.
– А, ето къде си бил, драги! - изписукала някаква чавка и клъвнала котела. Стъписал се дядо ми и изтървал лопатата.
– А, ето къде си бил, драги! - изблеяла овнешка глава от върха на дървото.
– А, ето къде си бил, драги! - изревала една мечка и подала муцуна иззад дънера.

Дядо ми го втресло.
– Тука човек да не смее дума да продума! - промърморил той.
– Тука да не смее дума да продума! - изцвърчала чавката.
– Да не смее дума да продума! - изблеяла овнешката глава.
– Дума да продума! - изръмжала мечката.
– Хм... - рекъл дядо ми и замръзнал от страх.
– Хм! - изпищяла чавката.
– Хм! - изблеял овенът.
– Хм! - ревнала мечката.
Озърнал се с ужас: божичко, каква нощ! Ни звезди, ни луна; наоколо пропасти; под краката му бездна; отгоре надвиснала канара и а-ха да се стовари върху него! Сторило му се, че иззад нея мига някаква муцуна: олеле! Носът ѝ като ковашки мях, ноздрите - всяка по ведро вода ще побере! Устните, бога ми, като два дръвника; че като се изблещили ония ми ти червени очи, като се оплезил оня ми ти език!
– Върви по дяволите! - рекъл дядо ми и хвърлил котела. – На ти си имането! Ама че отвратителна муцуна! - И понечил да хукне, ала се озърнал и като видял, че всичко било както преди, спрял се. – Само дето ме плаши нечистата сила! Заловил се отново с котела - брей, че тежък! Що да стори? Няма да го остави тука я! Събрал сили, хванал го с две ръце.
– Хайде, хоп! Тъй, още! - Измъкнал го. – Ух! Сега да си смръкна малко енфие!"
Из книгата

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на Петербургската академия на науките, по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност Чайка, Три сестри, Вишнева градина и Вуйчо Ваньо в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в Мъжката класическа гимназия, която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в Медицинския факултет на Московския университет. През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание Стрекоза, като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази - Приказките на Мелпомен, а по-късно и Пъстри разкази (1886). През 1887 година сборникът му В полумрака е отличен с престижната Пушкинска награда. През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80^-те години пише пиесите Иванов, Горски дух, Сватба и водевилите Мечка и Юбилей, като първата му пиеса Иванов е поставена на сцена през 1887 година в московския театър Корш.

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта Степ, пиесата Вуйчо Ваньо, няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието От Сибир. След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата Остров Сахалин. Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите На заточение и Палата #6. Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа Дамата с кученцето, който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите Чайка, Вуйчо Ваньо, Три сестри и Вишнева градина превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на Чайка. Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Омагьосаното място - истинска случка, разказана от псалта на ***-ската черква - Николай Гогол
Момчето по Коледа у Христос - Фьодор Достоевски
Мъртвецът убиец - Григорий Данилевски
Смърт по обява - Фьодор Сологуб
Красота - Фьодор Сологуб
Кучето - Фьодор Сологуб
Окованата дама (легенда от бялата нощ) - Фьодор Сологуб
Някъде далеч - Викентий Вересаев
Ужас - Александър Куприн
Абсурд - Александър Куприн
Сребърният вълк - Александър Грин
Завръщането - Леонид Андреев
Бездна - Леонид Андреев
В огледалото (из архива на един психиатър) - Валерий Брюсов
Сега, когато вече съм буден - Валерий Брюсов
Злодеи - Михаил Арцибашев
Разказ за великото знание - Михаил Арцибашев
Лъвски удар - Александър Грин
Маймуната - Александър Грин
Горският дявол - Николай Гумильов
Черният Дик - Николай Гумильов