Уин

Уин Харлан Коубън Времетраене: 1:35 мин. В София с Георги Господинов Джорджа Спадони Времетраене: 0:54 мин. 90 минути за Дядо Коледа Себастиан Норт Времетраене: 1:00 мин. 10 дни в лудницата Нели Блай Времетраене: 0:57 мин. Коледният мост на чудесата Джени Хейл Времетраене: 0:55 мин. Заплетена Коледа Ени Аманда Времетраене: 0:49 мин. Прекрасни лоши неща Триша Улф Времетраене: 1:08 мин. Касапина Пенелъпи Скай Времетраене: 0:48 мин. Магьосникът Захариас Цукербайн Силке Мориц, Ахим Алгрим Времетраене: 1:23 мин. Поредица Класика за деца Времетраене: 1:01 мин. 90 минути за Хелоуин Себастиан Норт Времетраене: 1:00 мин.

Уин ни среща с любимия ни антигерой Уиндзор Хорн Локуд III - надарен с много чар, огромно богатство и още повече арогантност, опасно склонен към насилие, любител на скъпите костюми и нарушаването на правилата. Човек с малцина приятели, но готов да защитава яростно тези, които обича.

А сега определено ще му се наложи да го прави. Преди повече от двайсет години братовчедка му Патриша Локуд е отвлечена по време на обир в семейното имение, а баща ѝ е убит. Похитителите ѝ така и не са открити. Месеци преди това от семейството са откраднати два безценни шедьовъра - картини на Пикасо и Вермеер. Те също са в неизвестност оттогава.

Досега. В една от най-скъпите сгради в Ню Йорк е намерен убит загадъчен отшелник. А на стената в спалнята му виси откраднатият преди години Вермеер. Уин ще се опита да разплете мистерията и в това опасно пътуване ще се сблъска с неразгадани жестоки убийства и терористичен акт отпреди десетилетия. ФБР не се е справило с разкриването на извършителите, но Уин има три неща, които ФБР няма: лична връзка със случаите, безбожно богатство и уникално чувство за справедливост. Мразете или обичайте Уин, но той няма да остави никого безразличен!

От създателя на сериала Непознатият по Netflix.

Книгата е част от поредицата Съвременни трилъри от издателство Колибри.

"Топката, която реши шампионата, бавно се насочва към коша.
Не ми пука.
Всички останали на стадион Лукас Ойл в Индианаполис гледат със зяпнали усти.
Аз не.
Гледам през игрището. Към него.

Моето място е най-отпред, разбира се, близо до централната линия. Елитен актьор от супергероите на Марвел, облечен в плътно прилепнала по тялото му като турникет черна тениска, подчертаваща широките му бицепси, седи от дясната ми страна - всички го познавате, а прочутият рапър могул Суаг Деди, чийто частен самолет купих преди три години, е отляво, прикрил очи зад слънчеви очила от собствената му марка. Харесвам Шелдън (това е истинското име на Суаг Деди), както човека, така и музиката му, но той аплодира и се здрависва с почитателите си с ентусиазъм, надминаващ представите ми за допустимо лицемерие, а това ме кара да потръпвам вътрешно.

Що се отнася до моя милост, аз нося лазурносин раиран костюм, ръчно ушит на Савил Роу, обувки в цвят бордо, създадени по поръчка в Бедфордшър от Базил, най-добрия майстор на Джордж Клевърли, копринена вратовръзка Лили Пулицър в розово и зелено от лимитирана колекция и специално създадена кърпичка на Ерме, подаваща се с божествена прецизност от лявото горно джобче на сакото ми. Голямо конте съм, нали?

Също така - за тези, които са пропуснали идеята - съм много богат. Летящата във въздуха топка ще реши резултата от колежанския баскетболен феномен, известен като Мартенска лудост. Странно, като се замислиш. Цялата кръв, пот и сълзи, цялото изработване на стратегии, издирване на таланти и обучение, всички безбройни часове, прекарани в самотна стрелба на алеята, в тренировки по дриблиране, в забивки с трима души, във вдигане на тежести, в редуване на спринтове с бавно тичане и обратно, докато не хвърлиш топа от изтощение, всички тези години в задушни фитнес зали от всякакво ниво - баскетбол в детските отбори на организацията Байди, турнета на Католическата младежка организация със спортни звезди, турнири на Аматьорската спортна лига, гимназиите... схващате идеята, - всичко това се свежда до простата физика на елементарната оранжева сфера, въртяща се обратно към металния цилиндър точно в този момент.

Или ударът ще пропусне и Университет Дюк ще спечели, или топката ще влезе и Южният щатски университет и техните фенове ще се втурнат на корта, за да отпразнуват победата. Звездата от Марвел е завършил Южния, а Суаг Деди, както и вашият сладкодумен разказвач - Дюк. И двамата се напрягат. Шумната тълпа замлъква. Времето спира. И отново, въпреки че става дума за моята Alma mater, не проявявам интерес. По принцип не си падам по съдбата. Не се вълнувам кой ще спечели състезание, в което не съм активен участник - или поне не е замесен важен за мен човек. Често се чудя защо някой би се интересувал? Използвам времето, за да се съсредоточа върху него.

Името му е Теди Лайънс. Той е един от твърде многото помощник-треньори на резервната скамейка на Южния щатски университет. Висок е два метра и седем сантиметра, як и набит, голямо и самонадеяно простовато фермерско момче. Големия Ти - така обича да го наричат - е на трийсет и три години и това е неговата четвърта работа като треньор в колеж. Доколкото разбирам, е приличен тактик, но силата му е в набирането на таланти. Чувам сигнала за края на мача. Времето изтече, но резултатът все още е под съмнение. В залата е толкова тихо, че мога да чуя как топката се удря в ръба на коша. Суаг ме стиска за крака. Господин Марвел премята мускулест трицепс през раменете ми, докато разперва ръце в очакване. Топката удря ръба веднъж, два пъти, след това трети път, сякаш този неодушевен обект е решил да подразни тълпата, преди еднолично да реши кой да живее и кой да умре. Все още гледам право към Големия Ти.

Когато топката се претъркулва покрай ръба и след това пада на земята - категоричен пропуск, - частта от залата, заета от феновете на Синия дявол на Дюк, експлодира. Около себе си виждам всички на пейката на Южния щат да се отпускат, смазани. Не харесвам думата "оклюмал" - това е странна дума,- но тук е подходяща. Те изглеждат смазани и оклюмали. Неколцина припадат в отчаяние, потънали в сълзи, докато осъзнават реалността на загубата. Но не и Големия Ти.
Господин Марвел закрива красивото си лице с ръце. Суаг Деди ме прегръща.
– Спечелихме, Уин! - крещи той. След това се замисля и добавя:
– Или трябва да кажа: "Уин-Уин!"
Намръщвам се. Гримасата ми му показва, че съм очаквал нещо повече от него.
– Да, прав си - казва Суаг.
Едва го чувам. Ревът е повече от оглушителен. Той се навежда по-близо.
– Купонът ми ще бъде върховен!
Затичва се и се присъединява към празнуващите. Тълпата се втурва заедно с него към арената, буйна, ликуваща. Скрива Суаг от очите ми. Неколцина от масовката ме удрят по гърба, докато минават. Насърчават ме да се присъединя, но не го правя.
Търся отново Теди Лайънс, но не го виждам.
Няма да е за дълго."
Из книгата

Харлан Коубън е роден през 1962 година в Ню Джърси, САЩ. Автор е на десетки книги в жанра психологически съспенс, от които са продадени над 70 милиона екземпляра в цял свят. Всеки един от седемте последователно издадени романа - Липсваш ми, Шест години, Остани, Под напрежение, Клопка, Дръж се здраво и Изгубена завинаги, е бил на първо място в класацията на бестселърите на Ню Йорк Таймс. Романът Не казвай на никого има превъзходна екранизация - едноименният филм на Гийом Кане печели множество отличия, включително 4 награди Сезар през 2007 година.

Коубън е първият писател, който е носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература - Едгар, Шеймъс и Антъни. Името му фигурира в списъка на 50^-те най-велики автори на мистерии и трилъри на всички времена. През 2011 година Харлан Коубън получава Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към творци със специален принос към културата на международно ниво.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg