"Софанес бил от този дем и след като се отличил тогава сред атиняните, за него започнали да разказват две истории: едната, че носел завързана с медна верига за пояса на бронята си желязна котва, която хвърлял на земята, колчем се приближавал до неприятелите си, с цел да не могат, когато го нападнат, да го изтикат извън бойния ред; почнели ли противниците му да бягат, той вземал котвата и така се впускал да ги преследва. Това се разправя в тази история. В друга история това се оспорва, именно че върху щита си, който той непрекъснато въртял и никога не оставял в покой, имало само изображение на котва и никаква желязна котва не била завързана за раницата му."
"... Като чул тези думи, Кир не се учудил и наредил да направят това, но той също им дал съвет да се приготвят, защото те нямало повече да управляват, ами щели да бъдат управлявани - обикновено от изнежени земи се раждали изнежени мъже; не било възможно от една и съща земя да се родят и чудесен плод и мъже, храбри по време на война. Тъй че персите се съгласили, отказали се от намерението си и тръгнали, приемайки мнението на Кир - те избрали да управляват по-скоро живеейки в неплодородна земя, отколкото да сеят равнинна земя и да робуват на други."
"Когато хората вземат разумни решения, всичко е успешно; и обратно - вземат ли неразумни решения, обикновено нищо не става и божеството дори не идва на помощ на човешките планове."
Превод от старогръцки - проф. Петър Димитров
Рейтинг: 9.31 / 13 гласа 
