Homo sapienne

Заглавието Homo sapienne би могло да се приеме като женския род на homo sapiens. Само че акцентът пада върху представката хомо в друга дума - хомосексуален. Защото петимата герои на този жестоко откровен роман - Фия, Инук, Арнак, Ивис и Сара - са две лесбийки, един хомосексуален младеж, една бисексуална и една транссексуална жена. Тези млади хора живеят в гренландската столица Нуук и макар да имат като всички останали свои занимания, професии и забавления, не спират да търсят своята идентичност - сексуална, родова, но и чисто човешка.

Homo sapienne e многозначна книга - за (не)толерантността на обществото към сексуално различните, за отговорността, която сами трябва да поемем за себе си, за избора, който правим, за готовността ни да се противопоставим на социалния натиск, за способността ни да поемаме рискове. С тематиката и стила си романът остава единствен по рода си в Европа, а и в света.

Особено внимание заслужава и компетентният предговор на квебекския професор Даниел Шартие.

Книгата е част от поредиците Съвременна европейска проза и Europa на издателство Колибри.

Гренландската писателка Нивиак Корнелиусен (р. 1990 г.) завършва социални науки и психология и е автор на две книги, от които първата, Homo sapienne, 2014 г., е номинирана за Наградата за литература на Северния съвет и получава литературната награда на датския в. Политикен. Преведена е на десетина езици.

"Нашите планове:
1. Когато завърша образованието си и се опарича, ще си купя къща с много стаи и балкон.
2. Ще се оженим.
3. Ще имаме три-четири деца.
4. Ден след ден ще пазаруваме след работа и ще се прибираме вкъщи с колата си.
5. Ще остареем и ще умрем.

Петер. Един мъж. Три години. Хиляди планове. Милиони покани за вечеря. Прахосмучене и почистване, които непрекъснато клонят към безкрайност. Изкуствените усмивки погрозняват. Сухите целувки застиват като сушени риби. Лошият секс следва да се избягва. С времето симулираните ми оргазми стават по-неправдоподобни. Но продължаваме да кроим планове. Дните притъмняват. Празнотата в мен се разраства. Любовта ми вече няма вкус. Младостта ми остарява. Онова, което ме крепи жива, издъхва. Животът ми се изхаби, одъртя. Животът. Кой живот? Сърцето ми ли? То е машина.

– Какво да приготвим за вечеря?
Лепкави свински опашки, напомнящи за онова, дето е в гащите ти - иде ми да му отвърна.
– Какво ще правиш, като приключиш?
Ти какво би направил, ако не ти отговоря? - иде ми да го попитам.
– Искаш ли да си прекараме приятно довечера?
Цар си на забавленията, мамка му, кога за последно си бил забавен? - иде ми да му се изрепча.

Дали ще се сдухаш, ако повече не се прибера у дома? Дали ще плачеш? Дали животът ти ще приключи? Дали ще започне? Хайде де, какво ще направиш? Обичаш ли ме? - питаш. Обичам любовта ти, но не, не те обичам. Прости ми, но такъв е животът. Нима животът е такъв? Нима любовта не можеше да предложи нещо друго? Ако да, то чисто и просто не мога да го проумея. Не, не мога да го приема. Сбърках ли? Греша, като погледна насам. Греша, като застана тук. Греша, като се помръдна отново. Приеми грешките си, приеми живота - не, по дяволите! За нищо на света. Ако животът не е грешка, то грешка е да се греши. Може би тъкмо животът греши. Благодаря ти, че ме обичаш - мен, дето греша. Но не: не ти благодаря!

– Ще опека няколко английски бифтека.
– Ще те видя в центъра, като приключа.
– Няма съмнение.
– Да, обичам те.
Мамка му."
Из книгата