Добромир Банев е роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". "Любов до синьо" е седмата му книга след "Еднакво различни" (2011), "Абсурдни времена" (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), "Абсурдни времена 2" (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), "В понеделник ще е късно" (2014), "Зад огледалото" (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и "Аз съм в другото такси" (2017). Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо ... |
|
|
Много родители мечтаят да им се роди син - наследник, продължител на фамилията и рода. Родило ви се е момче - значи сте изтеглили печелившия билет. И ето, че върху крехките плещи на младенеца се стоварват очакванията и надеждите на мама и на татко. Когато си мечтаят за син, те си представят, че той ще бъде умен, красив, талантлив, добър. Но много скоро, когато се сблъскат с реалността, идва отрезвяването от розовите надежди. Защото дългоочакваният наследник често се оказва мързелив, нехаен, лош ученик. А често и агресивен побойник на улицата и в училище. Ама това е естествено, ще кажете, та той е жив човек, а не измислен. ... |
|
|
Тази книга изследва корените на любовта в семействата, във взаимоотношенията между родители и деца и във връзките между мъжете и жените. Обяснява законите, които ръководят нашето поведение във връзките ни; причините, които ни водят към страдание и решенията, които могат да ни изведат от там. Насочва ни как можем да израснем от сляпа към по-осъзната любов. Тази книга обобщава всички основни концепции в работата със семейни констелации, както първоначално са създадени от Берт Хелингер, като включва и последните нововъведения, и то по един ясен, лесно разбираем начин. Богата е на практически примери от всекидневието, както ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
От уста на уста, от баща на син се разказвала легенда между хората. Че светът нявга бил не просто по-пъстър и по-мирен, а бил отреден за човека и неговата многолика любов. Любов, на която безсмъртните един ден завидели... И това било началото на края за мира по човешките земи. Надигнали се синовете на Първите срещу баща си, обвинили го, че обича творението си повече от тях. Потъпкали клетвите си и потъмняла от кръв земята, миналото пуснали по течението на дивите реки, древните си имена захвърлили на вятъра и дали дума, че всяка душа по таз земя, ще усети пожара на гнева им... Че ще страда човекът, ще узнае що е омраза. ... |
|
|
"Това е ода за величието на една страна, в която можеш да се родиш като Яков Гершовиц, син на руски евреи имигранти, и да покориш света като Джордж Гершуин. За нейните неограничени възможности. За нейните съмнения, колебания, трудности и крайности. Но това е и симфония за една любов - любовта на Кей и Джордж. Всеотдайна и обречена. Извираща от музиката, която извира от сърцето. Рапсодия не е балада за Джордж Гершуин, когото всички познаваме. Рапсодия е оратория за Кей Суифт, талантливо и смело момиче в суровия мъжки свят на музиката, в суровото време след края на Първата световна война, в суровия и груб Нов свят. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Под купола на Бога Небето тук докосва върховете. И някъде наблизо е Безбог. А всъщност вътре сме до храм безветрен и ни докосва истинският Бог. И горски нимфи тичат покрай склона. На хребрета божествена дъга е сплела арка благосклонна и цветно ни намига в стил Дега. И Бог като върховен архитект планинските вериги е нагънал. И горе се усещам като вектор от геометрията на пребъдното. Десислава Цветкова ... |
|
|
Тяхното приятелство ще промени всичко. На Мечия остров вече няма бели мечки. Поне така казва бащата на Ейприл, когато двамата се отправят на научна експедиция в Арктика. Една вечер обаче Ейприл зърва на хоризонта силуета на мечка. Мечка, която не трябва да е там. Мечка, която е гладна, самотна и далеч от дома си. Как се е озовала на Мечия остров и колко буркана с фъстъчено масло ще са нужни на Ейприл, за да спечели доверието ѝ? Последната мечка е пленителна история за красотата на планетата, за разрушителните последици от климатичните промени и за едно невероятно и незабравимо приятелство. Като дете Хана Голд е ... |
|
|
Обградени сме от толкова много вещи и хора, но те имат ли наистина значение, ако не сме обгърнати от любов? Любовта във всичките ѝ измерения - към баща, дъщеря, майка, син, половинка в живота и т.н. Симеон Илиев в книгата си "Шегата настрана" ще разстели една улица към тази така желана дестинация. По нея героите на пиесите му ще извървят неравния път, докато нарочно падат в дупките на лудостта, изгубват се между блоковите пространства, предрешават се като просяци и поглеждат нагоре към звездите, за да попитат съдбата какво им е подготвила. Но ще стигнат ли до любовта и щастието, ще намерят ли адреса, ... |
|
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
"Спомени за истината и любовта Мнозина автори използват спомена като бастун, с който да преминат отново по стъпките на живота си. Да загладят неравностите или да опитат да се приповдигнат над самите себе си. За моя огромна радост полковник Йордан Костадинов не се оказа сред тях. Основното послание във "Видяно, чуто и преживяно" е любовта. Любовта към родителите, към децата, към родния край, към Родината и не на последно място към приятелите, колегите и Професията. Именно към Професията с главно "П". Йордан Костадинов не си спомня, той се изповядва. Изповед, която може и да не се хареса на някои, ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
