Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
"Брегът на москитите", напомняща на "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, е от вечните емблематични книги за угнетяващата действителност и духа на добрите намерения, изпуснат от бутилката. Едно щастливо американско семейство тръгва да търси път за спасение, но вместо в рай, попада в ужасяващия нов свят на собствените си кошмари. "Изумителна поредица от премеждия... Екзотика и изненади..." Тайм "Приключенска история, която ни кара да настръхнем..." Ню Йорк Таймс Бук Ривю "Смразяващ кръвта разказ, вълнуващ и изпълнен със съспенс..." Пъблишърс Уийкли Американският ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. ... |
|
|
О. Хенри (1862 - 1910), литературен псевдоним на Уилям Сидни Портър, е сред най-знаменитите и плодовити американски писатели. Сладкодумен майстор на късия разказ с изобретателен сюжет, изтъкан от хумор, сочно слово, човечност и понякога дори прочувственост. Темите най-често са любовта и парите. Но как ще завърши историята? Краят винаги е неочакван... Разказите в сборника излизат на български за първи път. Разказите в сборника "Тиктак" излизат на български за първи път."О. Хенри те разплаква и в следващия момент те съсипва от смях. Но не го наричайте хуморист, защото талантът му не се изчерпва с това. Той ... |
|
|
В книгата са включени произведения на: Джек Лондон Марк Твен Ерих Кестнер Франсис Скот Фицджералд Ърнест Хемингуей "Твоите думи са моята храна, твоят дъх е моето вино.""Запомни как ме обичаш - беше прошепнала тя. - Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер." Франсис Скот Фицджералд "Ето - каза си Роберт Уилсън - тя го изтезава, и то жестоко. Или може би смята, че така именно трябва да се държи пред чужди хора? Наистина как трябва да се държи една жена, която е открила, че мъжът й е жалък ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
Автор носител на "Пулицър". ... Красивата и чаровна Мариан Форестър улавя вниманието не само на своя съпруг - капитан Форестър, пионер в изграждането на железопътни линии, но и на всеки, който я е срещнал. Разказвачът на историята в "Жена без път" - младият Нийл Хърбърт, бързо е омаян от своята съгражданка, но като много други с годините бива предаден от нея. Защото животът в малкия град на запад Суийт Уотър не е достатъчен за Мариан и по пътя към нещо по-добро тя ще загуби всичко. Мариан Форестър е една от най-харизматичните героини в американската литература. Критици, читатели и писатели откриват ... |
|
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
|
Даръл Стендинг, бивш професор по агрономия в Калифорнийския университет, е осъден на доживотен затвор за убийство на колега, извършено в пристъп на ярост. Той прекарва осем години в затвора Сан Куентин, където е подлаган на жестоко наказание - стягане в брезентова усмирителна риза. Обаче точно в това мъчително състояние той получава забележителна способност да "убива" собственото си тяло и да освобождава подсъзнанието си, научава се да властва над времето и пространството и да пътува в други светове и епохи, докато изживява отново своите минали животи. И докато е в затвора, където очаква екзекуцията си за ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
|
Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
