"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
Камю пише романа Щастливата смърт през 1938 г., но го оставя в чекмедже, за да премине към Чужденецът. Всъщност Щастливата смърт е своего рода предтеча на този шедьовър - героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие - според своите представи - и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора. Албер Камю (1913 - 1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
|
История на една закъсняла младост. Младият Лудвиг Бодмер, ветеран от войната, живее в малък провинциален град и работи във фирма, търгуваща с надгробни паметници. Любител музикант, той свири на орган в параклиса на местната клиника за душевно болни. Това е време, когато в победена Германия цари хаос и смут, страната е обхваната от невиждана хиперинфлация, поникват идеите на националсоциализма. Лудвиг и връстниците му от тъй нареченото "изгубено поколение" се уповават единствено на вярното приятелство и спасителната ирония. Когато се влюбва в една от пациентките на клиниката, младата и красива Женевиев, той се ... |
|
|
Втората световна война е в разгара си. След две години на Източния фронт немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск. Знаейки, че той може да бъде отменен в последния момент, младежът решава да не пише предварително на родителите си. Гребер се завръща у дома и се изправя пред другото лице на войната: родният му град е бомбардиран, навсякъде цари разруха. Случайната среща с Елизабет, негова бивша съученичка, връща желанието му за живот. Макар любовта по време на война да изглежда невъзможна, двамата се отдават на чувствата си, решени да изживеят пълноценно броените дни щастие. Отпускът обаче ... |
|
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка - красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина ... |
