Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри". ... "Моритати и легенд" излиза през знаковата 1968 г. и включва по-ранни творби на писателя, обединени от възможността чрез два познати от древността повествователни жанра да бъдат пресъздадени радостите, страданията и страховете на ХХ век. От привидно баналния делник на обикновения човек авторът съумява да извлече и смразяващи трагедии, и граничещи с лудостта психически състояния, и трогателна доброта и човечност. Дори на фона на самобитното писане на Бохумил Храбал сборникът се откроява с изумителна образност, с ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
|
Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... “Елегия на мадона Фиамета” прилича на прелестна и печална старинна приказка. Но макар романът да има форма на женска изповед, която цели да разплаче милозливите дами, под нея кипи океанска дълбочина. Преди всичко в страниците откриваме предизвестието на новото ренесансово съзнание с неговата най-значителна съставка - хуманизма. "Данте възпява възраждането на душата на оня свят, Бокачо възпява възраждането на културата след дълги години варварство." Франческо де Санктис ... |
|
|
Двайсет и една годишният студент Алехандро Микис случайно открива заедно със свой приятел спящо на улицата момче. Това е Фелипе, който е напуснал дома си и е дошъл в големия град, за да търси работа. Двамата приятели се погрижват детето да бъде приютено и нахранено. По-късно съдбата отвежда Фелипе в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и същевременно посещава училището, в което господарят му преподава. Подобно на другите ученици, момчето е подложено от дон Педро на физически и психически тормоз. Затова, когато получава крупна сума пари от своя сродница, Алехандро взима момчето при себе си. Но дали ... |
|
|
В книгата са събрани разкази и новели от австрийския белетрист Йозеф Рот. ... Марсел Райх - Раницки нарича "Легендата за пияницата светец" една от най-хубавите легенди, които са сътворени през ХХ век. Наред с нея в този том са включени и други творби - от ранната новела "Бунтът", които някои смятат за истински исторически роман, до последната "Левиатан" за търговеца на корали Нисен Пиценик. Навсякъде Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, ... |
|
|
Първородният син на семейство богати помешчици в Югозападна Украйна се ражда сляп. Петрус израства под всеотдайните грижи и възпитание на майка си и вуйчо си. За формиране на характера му помага и музиката, която тихо и неусетно, с малоруските си напеви, се настанява в живота му и запълва огромна душевна празнина. Любознателният младеж обаче жадува да опознае заобикалящия го свят, но прекомерната му чувствителност и трудностите да се впише в обществото го изпълват с озлобление и отчаяние. Дали музиката и любовта на Евелина, с която израстват заедно, ще му помогнат да победи мрака в себе си? Творчеството на писателя от ... |
|
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
|
Често се случва втората книга с един и същ герой да не е толкова успешна, колкото първата. Със "Златният телец" не е така. Възкръсналият в нея Остап Бендер ни повежда на още по-стремглаво приключение из руските земи, воден от несломимото си желание да спечели много пари. Заедно с Шура Балаганов и новите си другари Паниковски и Козлевич, пришпорвайки таратайката "Антилопа Гну", Остап преследва богатството с упоритостта на хрътка. Находчивостта му не знае граници. Мечтаната печалба е в ръцете му и той се отправя към истинската гранична бразда, където... романът заслужено заема мястото си до " ... |
|
|
По поемата на Хенри Уодзуърт Лонгфелоу. Преразказал: Любомир Кюмюрджиев. ... Много хора се докосват за пръв път до красотата и мъдростта на литературните класики благодарение на талантливо поднесени техни преразкази. Поемата "Песен за Хаяуата" на американеца Хенри Лонгфелоу излиза на български език преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но - въпреки въздействащите си природни картини, образи и сюжет - е оценена от малцина. Причината се корени в архаичния стил на поета, вярно предаден от големия български преводач. Крие се в тромавия понякога стих и в претрупаната фраза, която в епохата на Лонгфелоу е ... |
|
|
В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер, различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
