"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм. В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази е ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Ампаро и Рефухио, две осиротели момичета, са принудени да слугуват в дома на властната, невъздържана и зла Росалия Пипаон. Рефухио не издържа на униженията и си тръгва, но смирената Ампаро, наричана от господарката си Мъка, остава да търпи капризите и обидите ѝ. Уж замислена за доброто бъдеще на своята прислужница, Росалия решава, че е най-добре момичето да стане монахиня. Но идва спасение. Чест гост в дома на Росалия е Агустин Кабайеро, неин братовчед, мъж с добро сърце и с много пари, спечелени от дългогодишния му престой в Америка. Въпреки голямата разлика в годините между Агустин и красивата Ампаро двамата се ... |
|
Сергей Максудов е на път да се самоубие. Бленуваната литературна кариера не се е случила. Успехът не му се е усмихнал. Преди да натисне спусъка, в квартирата му се появява спасение - Независимият театър иска да представи на сцената си неуспешния му роман. Окрилен от тази възможност, Максудов се гмурва зад кулисите на театралния живот, за да открие нещо още по-ужасяващо. В последния си роман, който е публикуван след смъртта му, авторът на Майстора и Маргарита Михаил Булгаков проследява несгодите на своя герой. Те твърде ясно напомнят за биографията на Булгаков, който също се сблъсква с жестоката реалност на театралните ... |
|
В компанията на д-р Уотсън, отправете се на среща с прочутия детектив с фантастичен усет към детайла и логическите заключения. Великата класика на английската криминална литература, с нов прочит, във великолепно илюстриран превод, най-близо до оригинала от 1887 г. Една изключително красива книга, много богато илюстрирана от Винсент Малие, който е доста голямо име във френските комикси. Той е съавтор на Les Aquanautes, Le Grand Mort, La Quête de l’oiseau du temps, Ténébreuse... Името на Винсент Малие се свързва с това на Лоизел, авторът на митичния Питър Пан: той рисува Търсенето на птицата на времето и ... |
|
Младо семейство наема старо имение за лятото. На пръв поглед то е приказно - усамотено, с огромна сенчеста градина, красиви беседки и просторни стаи. Дори наемът му е незначителен... Това кътче от рая обаче ще се окаже арена на най-големите кошмари на главната героиня. Тъкмо родила своето дете, на нея все по-често ѝ се случва да изпада в тежки депресивни състояния. Съпругът ѝ Джон обещава, че здравето ѝ ще се подобри и че се нуждае от почивка. Семейството пристига в имението, където жената се уединява в необикновена стая... Жълтият тапет по стените започва да буди болното ѝ въображение и тя се ... |
|
Човешката душа е изтъкана от диаметрални противоположности: любов и омраза, корист и себеотрицание, състрадание и жестокост, принизяващи инстинкти и извисяващи пориви на благородство. Да опознаеш себе си означава да се гмурнеш в дълбините на човешката психика и да надникнеш през ключалката на килията, в която всеки от нас е заключил своето животинско начало: кръвожадния звяр, от който сме произлезли и за който предпочитаме да не говорим. Малцина автори са дръзвали да надникнат през тази ключалка, а още по-малко да отворят вратата и да се изправят лице в лице със своята тъмна страна. Именно това прави Странният случай с ... |
|
Рут (1853) е първият достигнал популярност роман на Елизабет Гаскел, в който главна героиня е падналата жена. Това е забележителна история за любовта; за лъжите, измамата и последствията от тях; за семейството, което може да бъде както убежище, така и средство за манипулация и потискане на личността. Книгата оголва викторианското лицемерие и двойните стандарти, касаещи мъжкото и женското поведение. Елизабет Гаскел изгражда майсторски, психологически издържан портрет на жена, която остава чиста и непорочна в сърцето си въпреки всички предизвикателства на съдбата. Романът е бил забраняван и дори изгарян на някои места във ... |
|
Последната история на джентълмена-крадец Арсен Люпен, която завършва... с любов. Публикува се за първи път на български. Превод директно от оригиналния текст от 1936 г. 1921. Арсен Люпен се посвещава на образованието на бедни деца в суровата зона на север от Париж. Но тъмните сили искат да присвоят мистериозна книга, собственост на един от неговите предци, който е генерал на империята. Тези бандити са готови на всичко, включително да застрашат живота на Кора де Лерн, последната и единствена любов на известния джентълмен-крадец. Написано през 1936 г., това последно приключение на Арсен Люпен е публикувано едва седемдесет ... |
|
Известен най-вече с Фермата на животните и 1984, Джордж Оруел става свидетел на някои от ключовите събития от първата половина на XX век. Изненадващо, но обяснимо е, че Пътят към кея на Уиган е единствената книга на Оруел, която не е стигала до българския читател, тъй като на пръв поглед изглежда твърде тясно насочена към английския север в средата на века и следователно не напълно разбираема. Тя обаче е ключов крайъгълен камък - Дарвиновото липсващо звено, което помага на заинтересования да попълни пъзела на авторовия живот. В първата част той подробно описва условията на труд и живот на миньорите в Ланкашър и ... |
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |