Десет години по-рано Пат Хоби е бил преуспяващ сценарист в Холивуд, притежавал е къща с басейн и е бил канен на всички бляскави събития. Днес е изпаднал, на 49, вечно безпаричен, с няколко развода зад гърба си и неизменно алкохолен дъх. Доста време прекарва по барове и конни състезания, но и редовно обикаля студиите с надеждата да му възложат някаква задача. Това се случва рядко - но пък Пат често изпада в нелепи ситуации и става герой в смешни случки. Скот Фицджералд пише цикъла разкази за Пат Хоби през 1939 - 1940, когато самият той работи в "Юнивърсал", и от личен опит представя в хумористична светлина ... |
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
"Всеки маршрут имаше различни капани и ги знаеха само щатните пощальони. Всеки ден ти се случваше нова нова гадост и трябваше винаги да си готов за изнасилване, убийство, кучета или някаква друга малоумщина. Щатните не издаваха малките си тайни. Това беше единственото им преимущество - освен че знаеха наизуст районите си. Беше голяма тръпка за новак, особено ако пиеш цяла вечер, лягаш си в 2.00, ставаш в 4.30, след като си ебал и пял цяла нощ, и накрая да ти се размине безнаказано - почти. Един ден разнасях писмата и за момента всичко вървеше добре, въпреки че маршрутът беше нов и си помислих: Божичко, може би за ... |
|
Световна класика. ... Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне. Чарлс ... |
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
Настоящият роман е от най-ранния творчески период на Карл Май и за разлика от другите произведения на писателя представлява една преработка, която обаче се различава съществено от залегналия в основата й класически индиански роман от Габриел Фери. Обстоятелството, че при романа на Карл Май "Горски скитник" става въпрос за изцяло самостоятелно произведение, обуславя неговото включване в "Събраните съчинения". Към това се прибавя и още една причина: преработката на "Горски скитник" води до значителен поврат в творчеството на Карл Май, и така ни дава възможност да разберем по-добре някои важни ... |
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
|
Представете си, драги читателю, че седите в удобно кресло пред камина с прегорял, но все още искрящ огън, а срещу вас, в друго удобно кресло, седи добродушен, към петдесетгодишен чичо с лула (на която между другото е посветил друга своя книга - не помня коя) и вие току-що сте чули разказа му за обиколката на Германия. Хуморът и изобщо писания от рода на Джеромовите се възприемат и въздействат най-добре именно в подобна обстановка и при подобни условия. И тъй, бумелът е свършил и вие знаете какво значи бумел, и донякъде сте взели участие в него, но... Но този англичанин, когото описва и за когото разсъждава Джером, не е ... |
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
Северният вятър мете бреговете на Днепър, а Гражданската война в Украйна помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот, но изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън - край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони..."Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и ... |
|
Москва през 30 -те години на XX век: по улиците все още се движат файтони, гражданите не могат да търгуват с валута, жилищното пространство не достига, а примусът е най-ценната вещ за всяко семейство. Съюзи и различни институции с абсурдни абревиатури контролират всякакви сфери, включително литературната. Под натиска на номенклатурата един писател загубва ума си и свършва в лудница. Москва от 30 -те в навечерието на пролетното празнично пълнолуние - странни и необясними неща се случват из града. Професор по черна магия и тримата му помощници играят налудничаво представление в театър "Вариете", по време на ... |
|
Момчето с необикновени възможности Такео Отори, познат от първите две части на поредицата “Кланът Отори” “Заговорът” и “Пророчеството”, се заема да обедини Трите провинции в третата книга “Възмездието”. С настъпването на пролетта Такео се готви за война. С него са селяци, низвергнати и роднини, а срещу него са няколко могъщи клана, подкрепяни от шпионите на Племето. Притиснат от всички страни, Такео намира помощ от поставените извън закона пирати, ала цената е твърде висока. С предателства и смърт е осеян пътят към дългоочаквания мир в Трите провинции, но възмездието е неизбежно. “Ако вземете „Седемте самураи” на ... |