Джей Гетсби притежава всичко - той е млад, привлекателен и баснословно богат. Видни личности посещават бляскавите му партита, имението му в Лонг Айланд жужи от превъзбуда денонощно, хората от висшето общество пият, танцуват, флиртуват и обсъждат мистериозната му личност. Гетсби обаче изглежда сам сред тълпата. Той наблюдава и чака, но какво - никой не знае. Зад великолепието и разкоша се крие тайна - мълчалив копнеж по единственото нещо, което е извън досега му. Когато обещанието за любов и щастие е само на ръка разстояние, поредица от трагични събития ще разкрият грозната страна на този привидно бляскав свят. Книгата е ... |
|
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
|
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм. В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази е ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
Врящото гърне е историята на един парижки четириетажен дом и на неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, само и само за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник - все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно. Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, ... |
|
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
|
Ф. Скот Фицджералд (1896 - 1940) днес е прочут най-вече с романите си, но приживе дължи славата си на своите разкази. Извънредно плодовит, измежду авторите на кратки белетристични творби от своето време той е сред най-печатаните (и най-добре платени). Разказите на Скот Фицджералд са над 150. Повечето от тях първо са били публикувани в периодични издания - най-вече в "Saturday Evening Post", но също и в конкурентните "Red Book", "Liberty", "Collier's", "Metropolitan", "McCall's", и едва впоследствие излизат във вид на книги. Новелата "Червенокосата ... |
|
|
Една любовна история от Емилия Пардо Басан. Любовта често навлиза в живота ни неочаквано, пронизва сърцето ни, поразява ни като слънчев удар и колкото и да се съпротивляваме, сме неспособни да устоим на властното ѝ привличане. Така се случва и с главната героиня на романа Слънчасване, маркиза Франсиска Табоада (Асис), млада вдовица с безупречна репутация в обществото. Напразни остават всички усилия на прелестната дама да се противопостави на ухажванията на дон Диего Пачеко, светски галант с изискани маниери и неустоим чар. Връзката им би останала в полето на баналната романтика, ако не бе пресъздадена с остро ... |
|
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
