Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
|
Тази история за чудовищното, светещо в тъмнината куче, донася огромна слава на автора ѝ Артър Конан Дойл. Превърнала се в класически пъзел, който героите му Шерлок Холмс и доктор Уотсън разгадават, тя и до днес стяга гърлото ни, потопим ли се в нея. Призрачната обстановка на Гримпенското тресавище е само част от зловещия декор, където се развива напрегнатото действие. Но зад стряскащия пейзаж се крие нещо още по-страховито - една удивителна пресметливост, готова на всичко, за да засити изкривената си, престъпна природа. Многократно адаптиран за театъра, киното и телевизията, романът Баскервилското куче вече ... |
|
|
"Единения" е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю. Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховните му постижения. "В "Единения" Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с диониевски план, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който от рано проявява целия размах на таланта си, непреходен, като неугасващото слънце." Жан Грьоние "... ... |
|
|
"Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" на Айзак Сингър обхваща период от живота му, започващ с детството и младостта в царска Русия и Полша, болшевишката революция и пагубното влияние на комунистическите идеи, сталинските чистки, ужасът на фашизма, мизерното съществуване и липсата на надежда. Описаният период завършва около две години след емигрирането на Сингър в САЩ през 1935 г. "Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" е белетризирана автобиография на писателя. "Животът е романът на Бог. Да оставим Бог да си го пише.""Не станах вегетарианец заради своето здраве. Станах ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Балканска класика" на издателство "Памет". ... "Кака Минка" е един тъжен разказ за бедността и мъката, които, подобно на водите на двете реки - Дунав и Серет, прииждат и заливат домовете на хората в долината, но които не са в състояние да убият надеждата и любовта в сърцата им. Панаит Истрати (1884, Браила - 1935, Букурещ) е румънски писател, който пише на френски език. През 1929 г., вече известен писател, заедно с Никос Казандзакис, Истрати пропътува цяла Русия. От това пътуване се ражда книгата "Към другия пламък или Голата Русия", озаглавена още & ... |
|
|
Шарл дьо Гол (1890 - 1970) - Президент на Република Франция (1959 - 1969) Патриотизъм е да обичаш страната си. Национализъм - да мразиш чуждите. ... |
|
|
"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |
|
|
Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става нейн любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обороти, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник. & ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Роден на 11 декември 1810 г., Мюсе принадлежи към изключително културно аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Йоахим дьо Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате, е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, роден е на 5 юни 1768 г., аристократ либерал. На 2 юли 1801 г. сключва брак с Едме-Клодет - Кристин Гюйо - Дезербиер, родена на 14 април 1780 г., ... |
|
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
