В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
|
"Приключенията на Уесли Джаксън", най-добрият роман на един от титаните на американската литература от ХХ век Уилям Сароян (1908 – 1981), който мери ръст с писатели като Стайнбек, Фокнър и Хемингуей и единствен сред събратята си по перо е удостояван и с "Пулицър", и с "Оскар". Уесли Джаксън обича да чете, да мечтае, да си мисли за разни неща и да слуша песента "Валенсия". Едва 18-годишен напуска родния Сан Франциско и е засмукан от водовъртежа на най-абсурдното и безсмислено човешко занимание: войната. И трябва да прекоси половината свят, да преживее какви ли не перипетии, за ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
|
Това е историята на Дики и Емелин, корабокрушенци на далечен остров с прелестна лагуна в Южния Пасифик. Двете деца прекарват дните си в плуване, гмуркане за перли и изследване на своя тропически рай. Докато растат, между двамата се заражда невинна и чиста любов. За Дики и Емелин сексът и раждането са също толкова мистериозни, колкото и смъртта. Все пак, по естествените закони на природата, те успяват да заченат момченце, което кръщават Хана. Един ден обаче семейното блаженство, в което живеят тримата, е прекъснато неочаквано и те биват изгонени от острова със синята лагуна. Това е най-известният роман на Хенри де Вер ... |
|
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще ... |
|
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... В своята книга Шарл де Костер разказва за веселите и героични приключения на двама приятели - Тил Уленшпигел и Ламме Гудзак. Шарл дьо Костер е роден на 20 август 1827 година в Мюнхен, Бавария. През 1858 г. публикува книгата "Фламандски легенди", а след това и сборник с разкази. "Легендата за Тил Уленшпигел" е публикувана за първи път през 1867 г. През 1870 година излиза от печат и романът му "Меден месец". Творбите му не стават популярни дълги години след издаването им и приживе авторът не получава ... |
|
|
Градът на ангелите или The Overcoat of Dr. Freud. ... Криста Волф (1929-2011) е немска белетристка и есеистка. Следва литература в Йена и Лайпциг. Работи в Съюза на писателите на ГДР и списание "Нойе дойче литератур". От 1949 г. до политическата промяна в страната Криста Волф е член на Обединената социалистическа партия на ГДР. По време на Студената война писателката открито критикува ръководството на държавата, но остава против обединението на Германия. Най-значителните и творби са "Разделеното небе" (1963), "Размисли върху Криста Т." (1968), "Детство по образец" (1976), "Няма ... |
|
|
Това триезично издание (френски, английски, български) се посвещава на стогодишнината от рождението на Самюъл Бекет. ... Няма Аз, няма Съм - казва Самюъл Бекет (1906 - 1989), носител на Нобелова награда за литература. Несъстоятелността на битието и човека, нелепото очакване, самотата, падението и разрухата се открояват с гротескова трагичност в творбите на гениалния абсурдист. ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
