Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става нейн любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обороти, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник. & ... |
|
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
|
"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |
|
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
|
1832 -ра година - Флора е млада вдовица от аристокрацията, завърнала се в родния град Ангулем след смъртта на съпруга си англичанин. Жилдас е от простолюдието, но даровит поет. И двамата са красиви и със сходна душевност. Неизбежното се случва - между тях се зараждат чувства, въпреки социалните различия. Скоро обаче Жилдас получава признание като творец и го спохожда славата - равностойна на благородническа титла и сякаш вече няма пречка за любовта им. Но когато бъдещето изглежда предопределено и безоблачно, във връзката се намесва трети човек. Франсоаз Саган (1935 - 2004), една от иконите на съвременната литература, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... В края на 1829 г. Стендал прочита в съдебната хроника на един вестник, че семинарист на име Берте е осъден на смърт. Причината е опитът да убие, по време на молитвата ѝ в църквата, своята бивша любовница и майка на един от учениците си. Така у френския писател се появява идеята за романа "Червено и черно", в който вестникарското съобщение ще бъде прекроено и обогатено. Резултатът е налице година по-късно. Тогава "Червено и черно", втората книга в творчеството на Стендал, става факт. Романът се състои от ... |
