Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
|
|
Complete and unabridged. A pocket sized book - 10 x 15.5 cm. ... In this extraordinary essay, Virginia Woolf examines the limitations of womanhood in the early twentieth century. With the startling prose and poetic license of a novelist, she makes a bid for freedom, emphasizing that the lack of an independent income, and the titular 'room of one's own', prevents most women from reaching their full literary potential. As relevant in its insight and indignation today as it was when first delivered in those hallowed lecture theaters, A Room of One's Own remains both a beautiful work of literature and an ... |
|
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
|
"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
|
Защо животът и съдбата на Наполеон Бонапарт продължават да вълнуват толкова хора? За него знаем безкрайно много: за войните, за политиката, за дипломацията, законодателството и администрацията му, за неговите министри, маршали, братя, сестри, съпруги и любовници. Но странното е, че колкото повече научаваме, толкова по-малко го познаваме. "Този велик човек е все по-неразгадаем" - казва неговият съвременник Стендал. През 1927 година емигриралият в Париж Дмитрий Мережковски написва една от най-добрите биографии на първия френски император. Тя ни разказва за изключителният живот на един човек с възвишена и ... |
|
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |
|
|
В новата си книга Карлос Руис Сафон, който приживе си извоюва признание на утвърден романист, се разкрива пред публиката в неочаквано амплоа - като майстор на разказа. Настоящият сборник допълва литературната вселена на "Гробището на забравените книги", като развива неизвестни черти на някои от познатите герои, разкрива историята на изграждането на митичната библиотека или се впуска в тематика и мотиви, вече известни на читателите на сагата. Прокълнати писатели, архитекти мечтатели, призрачни сгради, демонични персонажи, въображаеми епизоди от живота на исторически личности и митарства на герои, изгубени в ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Изданието е с обновен превод."Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие." Джеймс Джойс "В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите ... |
