Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Храненето и кухнята в Османска България и околните земи от 30-те години на XIX в. до 1878 година."Книгата е съобразена с постиженията на световната наука и е блестящ пример за интердисциплинарно изследване. Макар и научен, текстът ще достигне до много широк кръг от читатели. Трудът респектира с ерудицията на автора и в същото време увлича и забавлява." Проф. д.н. Надя Данова "Авторът познава отлично както изворите, така и социалния и културния контекст, което придава висока стойност на изследванията му. Стилът му е научно издържан, но и едновременно с това четивен. Убедена съм, че книгата ще има успех ... |
|
|
Епичен роман за средновековна Япония. В бурните последни десетилетия на XVI век Япония изпада в хаос, докато шогунатът се разпада, а съперничещите си военачалници се борят за надмощие. Монаси-воини блокират пътя към столицата; разрушени са замъци, села – ограбени и опожарени. Сред това опустошение трима мъже мечтаят за обединението на страната: от една страна, харизматичният, но брутален Ода Нобунага, чиято безмилостна амбиция смазва всичко по пътя му. Негова противоположност е студеният Токугава Иеясу – мъдър в съветите, смел в битка и зрял в очите на връстниците си. Но ключовата фигура е Тойотоми Хидейоши, който от ... |
|
|
През 1982 г. се ражда Ким Джийон: обикновено момиче, наречено с едно от най-разпространените корейски имена. Порастването ѝ преминава през низ от потисничество и отхвърляне от самото ѝ раждане във всички аспекти от живота ѝ, при това не само от нейното семейство, но и от обществото като цяло. Вече самата тя майка, Джийон се принуждава да напусне работа, за да се грижи за новородената си дъщеря (както се очаква от повечето корейски жени). Скоро обаче са налице странни симптоми, които започват да притесняват съпруга и роднините ѝ: чрез нея сякаш говорят други жени - живи и мъртви; познати и непознати. ... |
|
|
Романът Небе разказва историята на 14-годишно кривогледо момче, подложено на жесток тормоз в училище, и изследва темите за насилието, самотата и сложната природа на приятелството. Момчето намира утеха в своето дълбоко, макар и неконвенционално общуване със съученичката си Коджима, също като него жертва на тормоз. Романът е суров, болезнен и нежен портрет на едно младежко нещастие. Историята преминава през примирението и нихилизма като възможни реакции към насилието и представя морала като драматично действие в развитие - влудяващо и съсипващо. Но и като възмездие чрез лишени от показна героичност прояви на солидарност. ... |
|
|
Луната изгря иззад планината Фудосан. Освен в гръб Златният храм се издигаше като начупен и фантастичен черен силует. Само решетестите прозорци на най-горния етаж позволяваха на меките лунни сенки да се промъкнат в сградата. Кукьочо излъчваше сияние, сякаш неясната лунна светлина бе намерила там подслон за през нощта. Златният храм ще изгори. И вече нищо не ще застане между Мидзогучи - главния герой - и живота. Когато заекващият, изолиран млад аколит прекрачва прага на Златния храм в Киото, той не открива покой, а потъва в обсебваща мания. От малък завижда на съвършенството на храма и е измъчван от собствената си ... |
|
|
Зора е млада алжирка, носеща следите на войната за независимост, която не е преживяла, и оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, където жената е обречена на незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? И Зора решава да се завърне в родното си село, където всичко е започнало, защото само мъртвите ... |
|
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
|
"На прага на XX век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история. За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни ... |
|
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
