Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе, един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
|
Разказите в "Мистерията живот" са въз основа на преживяванията ми с Клод. Писал съм ги, когато бяхме заедно и сега като ги препрочитам, в съзнанието ми изплуват ярки спомени, а сърцето ми болезнено се свива от носталгия по щастливите дни… Водех приятно и безметежно съществуване; отделях по четири часа за работа, седем дни седмично. Доставяше ми удоволствие и сега осъзнавам какъв късметлия съм бил, че всеки път, когато ми потрябваше нов сюжет, успявах да го намеря. Ежедневният четиричасов режим на работа, нито минута повече, ми осигуряваше доста време да се заигравам и с други неща. Заиграването ми много скоро ... |
|
|
"И този ден бе обявен за най-великия в историята на моналитската нация: светият ден на отечеството. И когато нададе глас огромният хор от единия до другия край на острова, обявявайки 29 февруари..., чак тогава си дадоха сметка, че онази година бе високосна и можеха да честват празника само веднъж на четири години." Из книгата Аржентинският писател и естествоизпитател Едуардо Ладислао Олмберг (1852 - 1937) е първият изтъкнат латиноамерикански автор на научна фантастика. Олмберг започва своята литературна кариера като поет и вероятно това е една от причините за смелите полети на въображението между романса, ... |
|
|
Мнозина писатели считат, че най-добрите, въздействащи и стойностни литературни произведения са историите с тъжен, драматичен и дори трагичен характер, които са способни да ни разчувстват, трогнат и разтърсят, да оставят ярка следа в съзнанието ни. Та нали най-запомнящите се моменти в живота са именно тъжните и трагичните? Може би затова най-известните и значими пиеси на Шекспир са неговите трагедии, а мрачните и драматични приказки на Братя Грим и Андерсен продължават да владеят въображението ни. Настоящият сборник включва избрани разкази на майстори на перото като Антон Чехов, Ги дьо Мопасан, Джек Лондон, Лев ... |
|
|
Запознайте се с професор Вагнер - уникален учен, енциклопедист, всеобхватен ум, далеч изпреварил своето време. Той се е научил да не спи, а двете полукълба на мозъка му да работят независимо едно от друго, увеличавайки многократно своята производителност. За него не е никакъв проблем да създаде миниатюрна вселена, да присади човешки мозък в тялото на животно, да помогне на хората да скачат като бълхи или да се разхождат по гащета зад Полярния кръг. Вярно, опитите му невинаги са безопасни за околните и понякога водят до неочаквани последици... но какво да го правиш - гений! Вагнер е веселата маска на самия Беляев. Чрез ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
В книгата си големият румънски класик Антон Холбан преплита темите за смъртта и любовта, страданието и радостта, меланхолията и надеждата. Изключителен психолог, той се интересува от вътрешните терзания на героите и представя пълнокръвна картина на човешките слабости, разкрива мъчителни изповеди, в които има непрестанни колебания и душевна борба. Смъртта и любовта дотолкова се преплитат, че се оказват неразривно свързани, като две страни на една монета - влюбеният мъж, който говори с призрака на мъртвата си любима, но и копнее за собствената си смърт, която в съзнанието му придобива романтични измерения. Част от ... |
|
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
|
|
Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот. Верният читател и минзухарът съдържа част от най-добрите есета на Вирджиния Улф. ... |
|
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
|
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав - отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства. Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е ... |
