Таксим

От автора на "По пътя за Бабадаг", "Галицийски истории" и "Девет". Анджей Сташук пише своя роман "Таксим" цели десет години. Българските читатели вече го познават и знаят, че той е очарован от разрушението на осъзнатата съпротива, а не от съзиданието на конформизма; от нищетата, а не от богатството; от мечтите, а не от реалността. Авторът на Източноевропейската реплика на "По пътя", който има над седемдесет митнически печата в паспорта си, очертава на картата на Европа една условна територия, подвластна на никому неизвестните, нисшите, неудобните. И както винаги ни внушава, че тази територия, без съществени разлики, можем да открием както в Полша, така и в Словакия, Унгария, Румъния, Украйна... И че тази географска метафора се населява от хора, чийто единствен житейски избор, също сведен до метафора, е между елитната западноевропейска втора употреба и еднодневните, чисто новички китайски "ментета". Между политическото робство на тоталитаризма и икономическото на посттоталитаризма.
Героите на Таксим пресичат не само географските границите, те "прескачат" от един роман на Сташук в друг. Павел, главният герой на "Девет", среща Владек и те обикалят по местата, познати ни от "По пътя за Бабадаг".
Истинско меле от страни, граници, националности, езици, валути, герои и истории - това е "Таксим", поредният полски високо литературно-градусов дестилат, с който Анджей Сташук се опитва да ни замае.

Анджей Сташук е за Източноевропейската литература това, което са Борхес и Маркес за Латиноамериканската - уникален глас, трансцендентално качество и свръхрегионална убедителност.

Анджей Сташук е най-превежданият и безспорно най-известният в Европа и САЩ съвременен полски автор, защото... ако Куентин Тарантино мутира в полски писател-романист, неговото произведение със сигурност ще прилича на роман на Сташук, според авторитетният вестник "Индипендънт", а самият Ървин Уелш долавя в режещото, но и емоционално провокативно писане на Сташук, аромата на Хамсун, Сартр, Жьоне и Кафка.
Роден е във Варшава на 25.09.1960 г. Автор е на над 17 книги (белетристика, драматургия, есета и поезия). За пацифизъм и дезертьорство от армията лежи в затвора, в който придобива жизнен опит, без да е имало нужда да убива някого. Много преди литературния си пробив, още през 1986 г., Сташук напуска родната си Варшава и се премества на село, в планините Ниски Бескиди край границата със Словакия, където живее и до днес.
Дебютира през 1992 г. с книгата си с разкази за затвора "Стените на Хеброн". Сред най-известните му и превеждани романи са "Белият гарван" (1995), "Галицийски истории" (1995), "Дукла" (1997), "Девет" (1999), както и есеистичната му книга "Моята Европа" (2000), написана съвместно с украинския писател Юрий Андрухович.
Критиците често определят текстовете на Сташук като поток на съзнанието, познат ни от литературата на пътя на Джак Керуак. Самият Сташук признава, че "винаги е искал да напише славянския вариант на "По пътя" и да го помести в едно доста ограничено географски и доста сложно исторически пространство". Е, резултатът е налице - "По пътя за Бабадаг" му носи освен престижната полска литературна награда "Нике" (2005) и огромно международно признание.

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg