Пазачът на фара

Всяко семейство има тайни, всяко убийство има мотив.

От авторката на "Ледената принцеса", "Проповедникът", "Каменоделецът", "Прокоба", "Немското дете" и "Русалката". "Пазачът на фара" заплита интрига, в която мотивите на замесените лица остават неясни до последните страници и както винаги до изненадващата развръзка. Ерика отглежда новородените си близнаци, Патрик разследва убийството на Матс Сверин, финансов директор на строителен проект за милиони, а някогашната му приятелка Ани се приютява на наследения от семейството ѝ Призрачен остров заедно с петгодишния си син Сам. Следват още едно убийство, едно самоубийство и едно отчаяно бягство. А сто години по-рано на Призрачния остров живее странният пазач на фара Карл, поддържащ необичайни отношения с приятеля си Юлиан и жена си Емели. Интригата се заплита, мотивите на замесените лица остават неясни до последните страници и, както винаги, до изненадващата развръзка.

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният ѝ успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат "шведската Агата Кристи", но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

"Едва когато хвана волана, тя видя, че ръцете ѝ са в кръв. Дланите ѝ лепнеха по кожената повърхност, но реши да не им обръща внимание. Включи на задна и потегли рязко. Чу хрущене на чакъл под гумите, докато изкарваше колата от алеята пред гаража. Предстоеше им дълго пътуване. Хвърли поглед към задната седалка. Сам спеше увит с одеялото. Трябваше да го закопчае с колана, но сърце не ѝ даваше да го събуди. Трябваше да кара колкото се може по-внимателно. Инстинктивно отпусна педала на газта.

Лятната нощ започваше да просветлява. Мракът едва бе паднал и вече се вдигаше. Въпреки това нощта ѝ се струваше безкрайна. Всичко се бе променило. Кафявите очи на Фредрик се взираха неподвижно в тавана и тя осъзна, че няма какво друго да направи. Беше принудена да спаси себе си и Сам. Не можеше да мисли за кръвта, нито за Фредрик. Имаше само едно място, където да отиде.

Шест часа по-късно пристигнаха. Фелбака се пробуждаше. Паркира колата пред сградата на Бреговата охрана и се замисли как да пренесе всичко. Сам продължаваше да спи дълбоко. Тя извади пакет носни кърпички от жабката и избърса ръцете си доколкото можеше. Не беше лесно да махне кръвта. След това извади куфарите от багажника и ги помъкна бързо към Бадхолмен, където се намираше лодката. Притесняваше се, че Сам може да се събуди през това време, но колата беше заключена, така че нямаше как той да излезе и да падне във водата."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg