Бавачката на ангели

Не можеш да промениш миналото. Не можеш да избягаш от бъдещето.

От авторката на "Ледената принцеса", "Проповедникът", "Каменоделецът", "Прокоба", "Немското дете" и "Русалката" и "Пазачът на фара". Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват "бавачката на ангели", която убива поверените ѝ нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа ѝ са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа.

"Ерика седеше на масата, а във всекидневната цареше възхитителна бъркотия от захвърлени навсякъде колички, кукли, плюшени животни и карнавални дрехи. Все едно бе избухнала бомба от играчки. Три деца, всичките на по-малко от четири години, бяха причината домът им да изглежда така през по-голямата част от времето. Но сега, когато разполагаше с рядък миг свободно време без децата, Ерика, както обикновено, бе предпочела писането пред чистенето. Щом чу входната врата да се отваря, тя вдигна поглед от компютъра и видя мъжа си.
– Здрасти, какво правиш тук? Нямаше ли да ходиш до Кристина?
– Мама я нямаше. Типично, трябваше да ѝ се обадя предварително - каза Патрик и събу сандалите "Крокс" от краката си.
– Налага ли се да ги носиш? Че и да шофираш с тях?
Ерика посочи отвратителните обуща, които на всичкото отгоре бяха неоново зелени. Сестра ѝ Ана ги бе подарила на Патрик на шега, но сега той отказваше да носи други обувки.
Патрик се приближи и я целуна.
– Много са си хубави - каза той и тръгна към кухнята. – Между другото, от издателството свързаха ли се с теб? Явно е било спешно, щом пробваха да те открият чрез мен.
– Искат да знаят дали мога да отида на панаира на книгата тази година, както бях обещала. Още не мога да реша.
– Естествено, че ще отидеш. Аз ще гледам децата, вече съм се погрижил да не съм на работа тогава.
– Благодаря - отвърна Ерика, но вътрешно малко се ядоса на себе си, че изпитва благодарност към мъжа си."
Из книгата