Усилни години. 1903

Димитър Талев Времетраене: 1:57 мин. Градът и неговите несигурни стени Харуки Мураками Времетраене: 0:58 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин. Пенсионният план Сю Хинсенбъргс Времетраене: 1:00 мин.

Уникално издание на забравения шедьовър на Димитър Талев, неиздаван от 1930 година. С трилогията "Усилни години" младият Димитър Талев прави опит да осъществи породилото се в него убеждение, че "требва да напише нещо големо за Македония". Илинденско-Преображенското въстание, озарило с пожарите си детството му, не му дава мира. И заедно с това разбирането, че това събитие трябва да бъде изобразено в по-широко белетристично платно. Така се ражда епическото романово повествуване - трилогията "Усилни години" - смел опит на младия автор да разкрие подготовката, кулминацията и поражението на въстанието. Затуй и частите са три: "В дрезгавината на утрото" (1928), "Подем" (1929) и "Илинден"(1930).

Свидетелство за творческо дръзновение (Талев няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема - революционно­освободителните борби из Македония, за полувековното изстрадване на една идея - свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествование, изпъстрено с епизоди на богата илюстративна доказателственост, битоописателство и сензационни фабулни ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; прониква се в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики.

Но в "Усилни години" се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му скептицизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. "Усилни години", е подготвителен етап, "генерална репетиция" за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.

"Усилни години" е исторически роман, в който тематично се отнася до Илинденско-Преображенското въстание в Македония, но по същество е социално-политическо повествование, свидетелстващо за сложните и драматични процеси в българското общество през 20-те години. Писателят ни предлага да прочетем как българите в тази многострадална част от Отечеството ни понасят тегобите на несвършващото робство, как зрее идеята за самостоятелно разрешаване на нерешения от великите сили национален проблем и как народът събира разпилените си енергии за могъщ удар върху разпадащата се Османска империя и по бездушната и егоистична Европа. Но зад този тематичен воал на повествованието се експонират социалните проблеми в българското общество след Първата световна война; то излиза от своето разрушение и вцепенение и се възбужда за съзидателни действия.

Димитър Талев е български писател и журналист, активен народен представител, лауреат на Димитровска награда за 1959 г. и носител на орден НРБ. Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика. Автор е на прочутата тетралогия, включваща романите Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам. Творчеството на Талев дава фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза, създавайки традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в историческия процес.

Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, Македония в семейството на ковач, в чийто дом витае духът на патриархалната сърдечност и възрожденски патриотизъм. Когато е 9-годишен остава без баща, неговият брат Георги Талев е революционер от ВМОРО. Избухването на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) обяснява хаотичното му и несистемно образование, с множество прекъсвания и смени на училища, и т.н. През 1925 година завършва българска филология в Софийския университет, където слуша с голям интерес лекциите на професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов и др. Той отклонява предложението им да се присъедини към тях, в качеството на научен работник, вярвайки, че призванието му е писателската дейност.

Литературният си дебют Талев прави през 1917 година във вестник Родина с разказа B очакване, написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 1920 година той започва да пише за революционната преса, а по-късно сътрудничи с редица български издания, като вестниците Работнически вестник, Работническо единство, Лъч и др. От 1927 година работи в редакцията на вестник Македония, който постепенно приема статута на официален вестник на дясното крило на македонското революционно движение. В периода 1930-1931 година Талев е назначен за негов главен редактор, освен това сътрудничи на най-авторитетния по онова време вестник Зора, известен още като вестника на интелигенцията. Първата книга на Димитър - Сълзите на мама включва приказки за деца и носи белезите на неизживян социален сантиментализъм. През 1944 година Талев е обвинен от новата комунистическа власт в национализъм и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври същата година той е арестуван, без официално обвинение, съд и следствие и е изпратен в Софийския централен затвор, където остава до края на март 1945 година. След това е преместен в трудово-изправителното селище в Бобовдол, където остава до края на месец август. През октомври 1947 година Талев отново е арестуван, но поради влошаване на здравословното състояние, вследствие на тежка форма на язва и по настояване на роднини и близки, е освободен.

В началото на 40^-те години писателят започва работа по романа Железният светилник, който поставя началото на тетралогията му от социално-битови романи, описващи национално-освободителните борби в Македония през XIX - началото на XX век. Докато Талев заедно със семейството си е изселен в Луковит, в условия на обществена изолация той през следващите 10 години се занимава с довършването на своята прословута трилогия. Така се появяват и останалите книги - Илинден (1953 г.), Преспанските камбани (1954 г.) и Гласовете ви чувам (1966 г.). Тази тетралогия се явява първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. Много критици оприличават Талев с Вазов, сравняват Под игото с тетралогията му, но колкото и сходни да изглеждат по стил и тематика, те нямат много допирни точки. През 50^-те години Димитър Талев създава епос за края на Първата българска държава - историческата трилогия Самуил, която включва книгите Щитове каменни (1958 г.), Пепеляшка и царският син (1959 г.), Погибел (1960 г.). Още с появата си трилогията предизвиква интерес у читателите и критиката и разкрива човешката страна на владетеля с най-трагичното име в българската история. Тя проследява епичната битка между България и Византия в края на Х и началото на XI век. И тук писателят отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героично-трагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.

Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София, оставяйки след себе си едни от най-силните и въздействащи творби в българската литература.

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."
Димитър Талев

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com