Българската бойна слава

Българската бойна слава Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски, Владислав Карагеоргиев Времетраене: 0:45 мин. Стара София в цвят. Албум със 100 фотографии Мартин Чорбаджийски Времетраене: 11:40 мин. Славната армейска чета Румен Илиев, Любомир Серафимов, Ивайло Русев Времетраене: 1:03 мин. Цената на скандала Луси Скор Времетраене: 1:00 мин. Силата на акциите Димитър Ангелов Времетраене: 0:57 мин. Метален стрелец Рейчъл Шнайдер Времетраене: 0:59 мин. Източни приказки от Китай, Корея, Виетнам и Полинезия Времетраене: 1:10 мин. Сладък бунт Станислав Иванов Времетраене: 0:57 мин. Малка история на психологията Ники Хейз Времетраене: 1:13 мин. Добре дошли в книжарница Хюнам-донг Хуан Поръм Времетраене: 1:02 мин. Музеят на анатомията Дженифър З. Пакстън Времетраене: 1:02 мин. Остани Никълъс Спаркс, М. Найт Шамалан Времетраене: 1:00 мин.

Българската бойна слава безспорно е елементът от родната история, будещ най-голям интерес. Това до голяма степен е разбираемо - за нашия на­род добродетели като чест, храброст и себеотри­цание винаги са били смятани за основни качества, които всеки един мъж трябва да притежава.

Целта на тази книга е да върне читателя към първообраза на информацията, която получаваме за българската бойна слава. Споменът е най-добрият начин за обезсмъртява­нето на нечий образ, а изкривяването му, било то с положителни намерения и цел да му се придаде по-голяма значимост, е най-добрият начин за неговото унищожение.

Заради това основна част в нея няма да бъдат интерпретациите или пък отделните теории, а обектив­ното представяне на изворовия материал, подкрепен от допълнителна информация, която да помогне за разглеждането на отделните събития в цялата им пълнота.

"Илинденско-Преображенско въстание

Илинденско-Преображенското въстание е връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско. Въстанието избухва през лятото на 1903 година и е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), тогава носеща името Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО).

По броя на участници и територия, на която се развива, въстанието е най-масовата проява в историята на българските националноосвободителни борби. Според Мемоара на Вътрешната организация до Великите сили от 1904 година във въстанието се включват над 26 хиляди души. В него участват и значителен брой български офицери, които допринасят с военното си образование и опит към утвърдилия се вече четнически институт на Вътрешната организация.

Въпреки въстаническия кураж, тактическата подготовка и първоначалните успехи въстанието е потушено. То обаче оставя дълбока следа в народното съзнание и демонстрира на какво е способно българското население, останало под чуждото османско иго. Значението му е правилно оценено и от европейския печат. Една от най-точните оценки за характера и мащаба на въстанието е дадена от Хенри Ноел Брейсфърд:

Въстанието през 1903 година беше обаче нещо много повече от активни военни действия. То представляваше също и една пасивна демонстрация, в която участвуваше цялото селско население: мъже, жени и деца. Жертвите по бойните линии бяха относително малки. Именно цивилните понесоха пълната тежест на гнева на своите господари и техните нещастия, загуби и лишения, изтърпени с непоклатима храброст и непоколебима решителност, бяха жертва пред идеала за свобода, която рядко има паралел извън пределите на Турция. Тя не бе плод на лекомислен риск или понесена заради невежество. Един народ, който решава да се вдигне на бунт срещу турците, знае много добре каква съдба предизвиква.

Боевете при Крушево

В началото на Илинденско-Преображенското въстание резултатите са повече от впечатляващи. Въстаниците се възползват от разположението на турската армия и елемента на изненадата, за да поставят под свой контрол цели градове. Типичен пример за храбростта и военните умения на илинденци е завземането на град Крушево. Информация за този успех намираме в писма от управляващия Българското агентство в Битоля с дата 23 юли 1903 година до министър-председателя на България Рачо Петров:

Имам чест да Ви явя, че на 21-ви през нощта около 900 души възстанници навлезли в гр. Крушево, Битолско, гдето, след като избили находящите се там около 50 души турски войници, запалили правителствените здания, в които се помещават кметството, телеграфът и съдилищата, и подир това завзели най-високите и добри позиции над градът, гдето сега се развявало едно червено знаме от едната страна с лъв и надпис "Свобода или смърт", а от другата надпис "Бог е с нас, дерзай народе". Вчера на 22-ри заминаха оттук за Крушево около 500 души войници, които до тази минута още не са могли да отблъснат четите от позициите и да навлезат в града, защото въпросните позиции били толкова добри, че за да бъдат превзети, турците трябвало да пратят най-малко 5000 души войска, която според сведенията ми засега именно не може да се изпрати там, а се държи в Битоля до пристигванието на други, понеже валията се бои да не би и тук в града да избухне въстание или да не би, ако не остане доволно войска в Битоля - четите да се опитат да навлезат.

Успехът в сраженията при Крушево води до създаването на Крушевската република, един от символите на Илинденско-Преображенското въстание и доказателство за бойните умения на въстаниците.

Въстаническите действия в Одринска Тракия

На 6 август, Преображение Господне, се вдига и Одринска Тракия. Въпреки че дейността на Вътрешната организация в района започва доста по-късно от тази в Македония, Одринско не разочарова с успехите си по време на въстанието. Начален тласък е даден чрез възванието на Михаил Герджиков пред въстаниците на лагера на връх Китка, Странджа планина:

Часът, който 500 години очаквахме, за който работихме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме из балканите и пълнехме занданите, най-сетне е ударил. Тая нощ всички наши братя по кръв и тяло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани… Където има турски аскер, ще се разбие! От тая вечер ние не сме вече раи, не признаваме хукюмат, кадии, съдии и аскер на тая земя ставаме ние. Вместо с темане всеки турчин ще се посреща с нож и куршум, догдето не се очисти нашата страна от душманите или се подчинят на нашия ред и заживеят с нас не като мъчители и господари, а в братство и мир, с еднакви права и задължения!

Акциите на преображенските въстаници са най-вече в района на Странджанско, като при атаката над Василико (днешно Царево) тактиката на въстаниците отбелязва успех. Изненадващото нападение през нощта хваща турската армия в града неподготвена. Това особено личи при атаката на втората казарма в града. Както споделя Христо Силянов, един от преките участници в сражението:

В града настана невъобразима паника. Войници и други се хвърлили в намиращите се на пристанището лодки и гемии и се отдалечиха в морето. Бягството продължи и до вечерта, като не остана нито един турчин във Василико и Потурнаково. Едни по сухо, други по море избягаха към Цариград.

Успехите тук позволяват формирането на т.нар. Странджанска комуна, а между България и новото формирование де факто не съществува граница. Настроенията на събитията са прекрасно уловени от Силянов:

Шестнайсетте турски поста бяха унищожени. За голяма радост на българските погранични войници, по едно протежение над 60 километра, границата с Турция бе премахната и заменена с тая на свободната държава - Малко Търново."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525